Най-накрая! Дойде 19 юни, дойде и пилотния епизод за най-очаквания от мен (а и повечето фенове) дебютиращ сериал – Falling Skies. След изглеждане на двучасовия пилот, присъдата е, както винаги след пилот, не особено ясна. Лошото е, обаче, че тя е по-скоро негативна. Не ме разбирайте погрешно, още повече, че крайната оценка е доста висока, дори най-високата, която съм давал до момента, но мисля, че Falling Skies е на правилното място – по кабеларка, при това през летния сезон – и трудно би оцелял другаде (разбирай някоя от 4-те големи), или по друго време, особено наесен „при големите момчета“.И все пак, да видим с какво ще опита Falling Skies да ви накара да го гледате в някой слънчев следобед, вместо да отидете на плаж и да гледате цици. В близкото бъдеще, някакви далечни извънземни роднини на паяците решават, че поразрушената ни планета все пак е прекалено хубава за нас, „казват си стига“ и почват да ядат Активия решават да ни окупират. Демек, да ни завземат. Най-простичко казано – да ни наритат задниците. Разбира се, нашите хора (буквално) оказват съпротива, като тук е може би най-шокиращият момент от сериала – дори в този тъмен час на човечеството, хората не успяват да се обединят! Въпреки, че като се замисли човек, с какви ежедневни трудности се сблъсква човечеството (болести по хора, животни и растения, природни бедствия) и въпреки това войните не спират, то едно такова бъдеще изглежда доста вероятно, макар и мрачно.

Едно от основните мои оплаквания (освен че Moon Bloodgood изобщо не е секси тук) е нереалистичното разхищаване на муниции. Не че нещо, ама говорим за постапокалиптично бъдеще, в което Съпротивата обикаля из изоставени магазини както клошар обикаля контейнери – не мисля, че е нормално да стрелят както ние едно време с пистолетите с топчета. Да не говорим, че, събирайки няколко кашона с хранителни продукти, се предполага да имат храна за поне няколко дни напред. Цялата група. От 300 човека. Явно във времето на Falling Skies са открили нанохраната и успяват да се нахранят с по 1-2 щипки.

Другият основен проблем на Falling Skies е, че атмосферата му някак не можа да ме грабне, въпреки че с отлежаване на впечатленията ми от пилота, все пак успявам да бъда привлечен към апокапилтичния му свят. На прима виста, всичко е наред – целта е да се опише едно тежко и драматично бъдеще и сцените, които целят това са там – като се започне от първоначалната сцена, в която то (бъдещето) е показано през призмата на малки деца, разказващи за живота си и се стигне до сцената, в която „тортата“ със свещички за едно от хлапетата представлява просто малко кексче, с размера на детски юмрук, със забита и запалена клечка кибрит върху него. Безценно – може би най-доброто хрумване на епизода, поне от моя гледна точка.

Преди да излезе пилотът бях чел мнения как той е по-добър от очакваното, но не се знае накъде може да поеме и какво може да се обърка в него (както, всъщност, е винаги след гледане на пилотен епизод). Аз ще го изкажа по малко по-друг начин – очаквах повече, но не знам накъде може да поеме. Засега ще му дам по-положителна оценка, отколкото може би заслужава, по две причини – едно, че съм зажаднял за sci-fi, второ – искам да е добър. Ако повториш нещо достатъчно много пъти, то става истина. 8/10

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 × 5 =