Внимание, спойлери! В тази публикация има спойлери от следните сериали: Castle, Chuck, Damages, Fringe, Ghost Whisperer, How I Met Your Mother, The Secret Circle, True Blood и The Vampire Diaries. Ако планирате да гледате най-новите епизоди на тези сериали спрете с четенето тук.

Гледал съм Chuck достатъчно и знам, че винаги, когато Чък, Сара или Кейси са на косъм от това да получат изстрел от близко разстояние, това няма да стане. Чел съм достатъчно коментари по форуми, за да знам, че продуцентите на The Vampire Diaries никога не биха и помислили да убият Деймън. Ставал съм свидетел на това как Fringe убива главната героиня, но след това тотално променя времевата линия.

И въпреки това телевизионните сериали продължават да подлагат на тест моята интелигентност не само чрез създаването на сценарии, в които уж главния герой го чака смърт, но и със създаването на цели епизоди по този повод. С две думи: загуба на моето, а и на вашето време.

Но дали смъртта, липсата ѝ и съживяването на някои от героите като духове проваля сериалите или поне намаля сериозността на смъртта в тях?

Липсата на смърт: Състояние на изкуствена драма.

Финалът на втори сезон на The Vampire Diaries прекара един час във влачене на Деймън, който беше изпотен, имаше треска и гниеше поради ухапване от върколак…това би било добре, ако не бяха следните факти. (1) Това беше последния за сезона епизод, но предпоследния беше изключително по-добър и финалът изглеждаше някак неотговарящ на очакванията. (2) Треската му докара илюзии и сънища, които по никакъв начин не спомогнаха за добър епизод, а по-скоро бяха само за разсейване. В предпоследния епизод на True Blood Суки и Марни бяха в капан, а всички останали отвън се опитваха да помогнат. По едно време епизодът си помисли, че ще ни накара да повярваме, че Бил и Ерик ще си отнемат живота. Да бе, разбира се.
Прекарах 50 минути в гледане на това как хора се разхождат насам-натам и накрая Суки (и всички останали) бяха освободени защото…- ами нека си го кажем: защото тя никога няма да умре. Айде стига.

Епизоди като гореспоменатия наричам „фалшива драма”, защото всички знаем, че нищо няма да се случи. Много сериали се измъкват с тази „фалшива драма”, защото успяват да забавляват по друг начин със същия този драматичен елемент. Например живота на Чък от Chuck е в опасност всеки епизод, но баналността на сериала позволява комична отплата.

Когато става дума за драматични сериали като True Blood и The Vampire Diaries, които често имат напредък само чрез едно последствие – смърт – става уморяващо да гледам героите, които знам, че няма да умрат, но продължават да попадат в почти фатални ситуации. Всъщност това си е безсмислено.

Разбира се няма начин това някога да свърши. Сериалите ще продължат да поставят главните си герои в такива ситуации без последици, защото това е заложено в самия сериал. Сериалите уж често убиват главни герои. Но отново…това наистина ли е така?

Убийте ги: Мамка му, ако го направите, мамка му, ако не го.

Вече споменатите сериали все още не са убили някой от главните си герои. Chuck никога не е убивал редовен за сериала герой. Fringe никога не е убивал главен герой, освен тези в алтернативната вселена (и Уилям Бел, ако го броите за главен). True Blood никога, никога не е убивал постоянен герой (освен Рен, която беше главната въпросителна в криминалето на първи сезон), аи може би евентуалната смърт от края на миналия сезон, разбира се. Всички тези сериали представят нови герои, които често са заменими и ги убиват при първия удобен случай, запазвайки главния състав същия. Винаги.
Аз не виня изпълнителните продуценти за това. Избора за убиването или не на главен герой е сложен. От една страна трябва сериала да е драматичен и да се държи сериозно със смъртта, никой да не е в безопасност, но от друга…най-вероятно ще отчужди цяла една фен база. The Secret Circle наскоро направи това, изкопавайки плитък гроб за един от главните си герои. Ник не беше второстепенен герой, нито се криеше в сенките. Напротив, той беше напълно развит герой и всички се обзалагаха, че има още много време в сериала. Освен че присъстваше във всяка една от книгите, на които сериалът е адаптация, той беше и във всяка една рекламна кампания. Но заслужаваше ли си?

Castle, сериал с по-крехка представа за смъртта от другите, уби капитан Монтгомъри във финала на последния сезон. В предпоследния епизод на втори сезон The Vampire Diaries уби Сара Канинг, която играеше редовния герой леля Джена в продължение на две години, след около 15 минути разучаване на тайните на Mystic Falls – свърталището на вампирите. Първият актьор попадна в история, в която Монтгомъри беше заплетен в мрежа от измами, докато леля Джена, според мен, бе премахната просто защото сценаристите нямаше какво друго да правят с нея.

Та дали сериалите трябва да убиват герои просто така? Damages го направи. В премиерата на третия си сезон сериалът показа действия напред във времето, което е заложено в сериала и показа смъртта на първоначалния герой Том Шейес. И го направи просто защото, казано от самия актьор, продуцентите са решили, че ще е добър обрат. (Може би просто е бил достатъчно заменим). Та мисля, че ако има достатъчно оправдание, би могло да бъде убит главен герой. „Не знаем какво да правим с него/нея” може да изглежда като чисто оправдаване, но поне е такова. Разбира се предпочитам да чуя, че смъртта на главен герой е наложителна за всички или поне за един от героите. Но в сериал като The Vampire Diaries, който живее от обрати и издихания (и също уби главния герой Вики от самото начало), просто не очаквам такова нещо. Има обаче и сериали, които използват смъртта като средство, а не просто, за да объркват зрителите.
В сериала Veronica Mars смъртта на Лили Кейн в първи сезон даде силен тласък за остатъка от сезона, че дори и за остатъка от сериала. Макар че Лили не беше жива в началото на сериала, тя беше главен герой и почти всеки епизод от първи сезон имаше сцена с нея. Смъртта ѝ изтика Вероника и я отпрати в глуха трета като изгнаник. How I Met Your Mother уби, в една потресаваща сцена, бащата на Маршал, което в крайна сметка накара Барни да търси истината за баща си. По дяволите, дори ранната смърт на Ник от The Secret Circle положи основите на сериала.

Обрата със завръщането: Духове

С всичко казано дотук убиването на главен герой има своята цена, без значение дали ще стане или не. Но може би най-лошото е когато смъртта вече не означава абсолютно нищо.

Горното нещо се случи това лято в True Blood, а в момента се случва и в сегашния сезон на The Vampire Diaries – единствената причина за тази публикация. И двата сериала наскоро изградиха дъга, в която духовете вече са част от свръхестествения елемент. В True Blood духовете даже мога да обладават хора; в The Vampire Diaries духовете имат дарбата да…ами да бъдат живи, общо взето могат да чувстват, да бъдат почувствани и видени. Тогава какъв е смисъла от смъртта, щом можеш да бъдеш дух?

Няма смисъл.

Смъртта в сериали като тези не е просто смърт, а завършек. И когато смъртта вече не е проблем, тя остава такава до края, особено в сериали, които виреят чрез нея. Във всеки епизод на True Blood или The Vampire Diaries всички са уплашени, защото могат да умрат във всеки един момент. Но защо ще са уплашени при положение, че когато си поискат могат да се появят като дух и да повлияят на физичния свят? Къде е сериозността в това? Няма я.

The Vampire Diaries поначало има магически пръстени, които всеки може да носи, но сега наистина ли очакват да вложа емоция, когато някой умре? Героя на Кевин Алехандро в True Blood – Исус Веласкес каза, дословно, в края на сезона: „Пич, аз съм дух, а ти си екстрасенс: ще се видим отново.” Защо тогава трябва да ми пука, че е умрял? В Ghost Whisperer, да, сериал, който е изцяло за духовете, мъжът на Мелинда – Джим умря и след това облада нечие тяло…и той просто остана в това тяло до края на сериала. Това не само анулира смъртта му, но в крайна сметка промени всяка част от митологията на сериала (да, сериалът имаше митология). Никой дух не бе обладавал тяло за толкова дълго до този момент, какво тогава спира някой друг дух да го направи отново? Какъв тогава беше смисъла от неговото убийство? (Но пък от друга страна това беше сезонът с най-висок рейтинг…)

В Chuck никога не е имало духове (това ще е просто смешно!), но пък няколко мъртви героя бяха „съживени”. Брус, който беше стар приятел на Чък, но вече негов враг, трябваше да е умрял, но се завърна запазен в кислородна тръба; след това менторът на Чък стана негов враг и бе прострелян няколко пъти, но беше върнат, благодарение на органна регенерация – а това беше смърт, която всички мислеха за вечна. Толкова много „съживявания” накараха феновете да се запитат какъв е смисълът от впечатляваща смърт. До ден днешен някои фенове вярват, че Стивън Баровски е все още жив.

Разбирам, че убиването на герои доставя драма по един или друг начин, както и че липсата на смърт в даден сериал води до безсмислен сюжет рано или късно, но когато добавим духове към уравнението целият драматизъм се изпарява. Единствената цел е да шокира зрителите, когато се завърнат. В това няма проблем, защото се зарадвах на Ана и Вики във финала на The Vampire Diaries и на факта, че Ана „докосна” Джереми (защото обичам Ана, но това е друг въпрос). Но в някои случаи това е проблем! И този случай пристига, когато дойде и следващата голяма смърт.

Накратко…

Смъртта може или да подобри сюжета, или да бъде оправдание за премахването на герой. Липсата на смърт може да направи сериал една безсмислена драма, която няма крайна цел. А съживяването чрез духове премахва всякаква сериозност от убийството на който и да е герой. Та защо тогава сериалите го правят?

Честно казано не мога да си отговоря на този въпрос.

Знам, че в последния си сезон Chuck ще подложи героите си на безкрайни смъртни опасности, от които по някакъв необясним начин те ще се отърват, благодарение на чисто съвпадение. Знам, че Елена от The Vampire Diaries по някакъв начин ще се оказва между смъртоносно същество и някой, който иска да я спаси и винаги ще излиза победител. Но въпреки това не мисля, че това „прецаква” целия сериал. Както споменах Chuck се отплаща по друг начин, а The Vampire Diaries се опитва да убива гости герои възможно най-често. С казаното не мисля, че убиването на герои прави и двата сериала или всички като цяло ни най-малко приятни.

Някои сериали, като например Chuck, са приятни поради същността си и заради способността си да смесват жанрове толкова добре. Други, като The Vampire Diaries, имат много обрати и празнини, както и забързан сюжет. А много хора ще се съгласят, че също така няма смисъл да се привързваме силно към даден герой, само за да видим накрая как умира. В края на краищата не е ли правдоподобността причината да гледаме тази конкретна история (която и да е тя), защото това са герои, които биха могли да оцелеят след всичко?
Но дори тогава, ситуации, в които знаем, че героят ще умре, са спорни както драматично, така и от гледна точка на времето, в което съм бил зрител. И когато сериалите решат да изтрият цялостта на смъртта със съживяване просто заради тръпката, ами…

Това си е чиста безсмислица.

  1. Evunka

    В статията не видях името на нито един провален сериал:) Напротив – благоговея пред сценарните им екипи, най-вече защото съм чела и книгите, по които се правят някои от тях.
    Хората малко или много се отъждествяват с героите. Това е първото, което трябва да постигне всеки писател или сценарист. А самоубийците са малко, на повечето им се живее, нали? Аз знам, че героят няма да бъде убит, знам дори какво ще се случи. Но продължавам да гледам и да ми е интересно. Липсата на смърт и заплаха би провалила сериалите, липсата на възможност да надвиеш смъртта – също.
    Човешките същества мечтаят. Те искат да имат алтернативи.
    Без позволение ще мина на „ти“. Поздравявам те за заглавието на статията:) То обаче е в разрез с идеята, която проповядваш – за да събереш читатели, ти също си прибегнал/а до някакъв вид смърт, или хайде, само проваляне.

    • Анонимен

      Благодарим за искрено изразеното мнение. 🙂

  2. Според мен сигурността, че главните герои няма да умрат, не е проблем в общия случай за сериалите и не пречи да има драма и да се притесняваме за тях. Стига да не се прекалява. След като за пореден път Бекет от Castle беше „на ръба“, вече не ми се стори нито драматично, нито особено интересно. За сметка на това когато взривиха бомба в банката, в която бяха Касъл и майка му, се притесних да не би да го убият. Знаех със сигурност, че няма как да стане, но въпреки това гледах с интерес и малко страх. Когато е добре написана една сцена, тя те грабва и не мислиш дали биха убили главните си герои, а гледаш и се тревожиш заедно с тях.

  3. Ghost

    Ето оригинала: http://nowhitenoise.com/2011/10/does-death-lack-thereof-and-resurrection-ruin-television-shows/

    • ELizZa-_*

      И? Аз не разбирам толкова добре и не мога да я прочета……………………… закакво я даваш нз

  4. Много интересна статия, а темата е толкова многослойна, че може дълго да се дискутира по нея. 
    Наистина повечето сериали са доста предвидими, все пак никой не би искал да убият любимия му герой. Това от една страна е хубаво, но от друга се губи тръпката по неизвестното.

    Може би точно затова Декстър е и винаги ще остане един от най-любимите ми сериали. Това, разбира се, не значи, че смъртта на Рита бе основателна, но в крайна сметка именно това прави сериала толкова различен от всички останали.

  5. insatiablemon

    Преди 1-2 седмици си мислех колко е безмислено прострелването на Карл от The Walking Dead. Много ясно, че няма да умре, все пак е дете на главните персонажи. От друга страна прекалено забавиха действието и е време за смърт в този филм…

  6. Sdeilers

    Същата е и ситуацията с Доктор Кой… Колкото и да обичам сериала, винаги си имам едно на ум, че Докторчето и аверите му ще оцелеят…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 + fourteen =