След осем сезона вече знаем съдбата на Декстър и Дебра Морган. Изходът от всичко не беше предвидим за нито един от тях. Последният епизод „Remember the Monster?“ изненада феновете. Скот Бък и Сара Колетън от шоуто коментират финала, защитават критикувания осми сезон и отговарят на няколко въпроса за спин-офа, за който се заговори.

Този епизод беше различен от всичко, което сме виждали досега в сериала. Колко време и пари отделихте за него в сравнение с типичните епизоди?
Бък: Доста повече. Имаше много визуални ефекти, които са скъпи, а и снимките в Астория добавиха към цената. Но все пак това беше последният ни епизод и Showtime бяха готови да помогнат. Нормалната ни 8-дневна продукция се превърна в 10-дневна.

Преди началото на сезона, казахте, че основната идея за края е била разработвана от години. Каква точно е първоначалната концепция?
Бък: Това, което бяхме намислили отдавна, са последните няколко сцени. Представях си ги така още преди няколко години. Главното е, че Декстър е принуден да убие Дебра. Имаше много варианти как да се случи това, но последните сцени никога не са подлежали на промяна.
Колетън: От самото начало парадоксът е, че представяме герой, който не се чувства като човешко същество и трябва да се прави на такова. Но по време на имитациите, той се превръща в по-добър брат, гадже и колега, отколкото някои хора в действителност са. Мислят го за чудовище, но той иска да е човек. Виждаме пътешествието му в тази посока всяка година. Сега научихме цената, която той трябва да плати за това. Това, което резюмира целият му път, е сцената на балкона на апартамента му – Декс си мисли „Толкова дълго просто исках да се чувствам като другите хора… сега, когато е така, искам само това да спре.“ Той осъзнава какво е да си човек и колко е трудно. Наказанието му за всичко е изгнание. Сам взима решението да се отдръпне от всички. А да се самоубие е прекалено лесно. Когато поглежда камерата за последно, той е човек, лишен от всичко.

Имаше ли алтернативи за последната сцена, които сте отказали?
Бък: Единственото, което не знаехме, е какво точно ще прави в нея. Знаехме, че ще е в затвор, който сам си е наложил, много далеч от Маями. Знаехме, че ще го заварим да работи в спокойна обстановка, където няма да има контакт с никого. Знаехме, че ще го проследим до дома му и той няма да обели нито дума.

Един вид, това е новият му кодекс – да избягва човешките взаимоотношения?
Бък: Да, и в това е трагичността. Мислим, че Декстър всъщност иска нормални отношения с околните повече от всичко. Още в първия сезон той се опитва да е с Руди. Сега, когато почти е на прага на нормален живот, трябва да се откаже от него, за да спаси Харисън и Хана.
Колетон: Да, за него всичко свърши. Накрая дори ги нямаше мислите му, които зрителите са свикнали да чуват. Пълна тишина.

Защо беше важно да завършите точно по този начин?
Бък: Изглежда, че това беше най-логично. В сезон 1 ви запознахме с човек, който разделяше живота си на части – Тъмния спътник и нормалното ежедневие. А в последните сезони разбихме стените и свързахме парчетата чрез сина му, връзката с Хана и разкриването пред Деб. Така обаче оправдаваме постъпките му. Той трябва да осъзнае какво е направил. Нужно беше най-важния за него човек да умре, за да погледне себе си. Съдбата му не е просто нещо, което се е случило, а негово съзнателно решение. Той трябва да носи товара от това решение.

Смъртта на Деб е интересен избор, защото в известен смисъл тя дори не се случва на екрана – Деб е мъртва за хората още, когато е в кома.
Бък: В известен смисъл, да. Но мисля, че моментът, когато Декстър я изключва от животоподдържащата машина, е много истински. А и го направихме така, защото по този начин е по-шокиращо.
Колетън: При тяхното последно чао нито единият не знае, че казва сбогом. Много се възхищавам на Дженифър Карпентър и Майкъл Си Хол, защото по нищо не показват, че това е последната им сцена заедно. Направиха го перфектно. Наистина мисля, че когато Декстър излиза от стаята, всички зрители са мислели, че Деб ще е добре. Но не умира извън екрана – когато Декстър натиска бутона, присъствието ѝ е осезаемо. Чувства се, че тя иска това. Надявам се, че ако и на мен ми се случи, ще имам голям брат, който да изключи машината.

По някакъв начин, Деб получава каквото искаше през по-голямата част от сезона.
Бък: Може да се каже. Имаше момент, когато искаше точно това. Но нещата се обръщат към края. Всичко изглежда много по-добре за нея. Тя вижда възможност за щастие. Смъртта, която може да е искала в един момент, не е това, което иска накрая.

Изненадващо е, че Маями Метро така и не разкриха тайната на Декстър. Зрителите очакваха това да се случи в последния сезон.
Бък: Заиграхме се с тази идея, но почувствахме, че не това е основното. Историята ни беше за пътешествието на Декстър. Имаме този момент в стаята за разпити с Куин и Батиста. Гледайки записа, Куин винаги е знаел, че има нещо странно в Декстър. На Батиста му е загатното за тъмната му страна. Но не искахме да обърнем всичко с главата надолу и да разкрием, че е сериен убиец.

Но всеобщото мнение на феновете е, че Декстър срещна нови заплахи, както във всеки типичен сезон, а трябваше да има по-изявено чувство на приближаване към края – да се усети разпадането на света на Декстър.
Бък: Решихме, че вече сме правили това с ЛаГуерта в предния сезон и с Лънди във втори сезон. Мислехме, че ще се повторим. Това вече беше позната територия.
Колетън: Да тръгнем по този път ми звучеше прекалено просто. Не знам как да го кажа по друг начин. Преди години, когато обсъждахме края, и обмисляхме такъв последен сезон, прозвуча прекалено предвидимо и безинтересно, за да постъпим така наистина.

Сякаш сценаристите сметнаха Хана за подходяща майка на Харисън, повече отколкото зрителите. Критицизмът на Декстър към самия него – че разрушава животи около себе си – не може ли да бъде приложен и за Хана?
Бък: Не смятам така. Искахме да вярваме, че Харисън ще е щастлив и в безопасност. Че някой ще се грижи добре за него. Декстър разпознава хората добре. Той знае, че Хана е убиец, но знае, че тя е различен вид убиец. Тя убива, за да се защити. А сега ще защитава и Харисън. Декстър вярва, че тя е готова на всичко за Харисън – дори да постави живота си на опасност.

Трябва да попитам: как Декстър стигна от лодката до брега по време на урагана?
Бък: Да се надяваме, че това не е въпрос, който трябва да разглеждаме задълбочено. Шоуто винаги е било на половин стъпка настрани от реалноста. Показахме, че има надуваема моторна лодка за спешни случаи на яхтата. Може би е използвал нея, за да се добере до брега на безопасно място.

Когато екрана премина в черно, след като Хана тръгна с Харисън за сладолед, преди да разберем какво се е случило с Декс, някои фенове са започнали да крещят пред екрана със сигурност. Нарочно ли го направихте така?
Бък: Беше най-вече, за да установим, че за останалия свят Декстър е мъртъв. Само публиката има достъп до информацията, че всъщност е жив.

Епизодът беше по-сериозен и емоционален, отколкото е сериалат обикновено. Но това ме накара да се чудя защо по принцип шоуто няма такъв тон?
Бък: Интересен въпрос. Радвам се, че мислиш така за финала. Началото на сериала беше на много различно място. Не звучеше съвсем реално, но мисля, че с времето го направихме по-истинско. Искахме и краят да е такъв. Така че не мисля, че това е някакъв обрат в последния момент, мисля, че се придвижихме постепенно към реалното, сериозното и емоционалното.
Колетън: При мен пък усещането си беше точно като за епизод на Декстър. Целият сезон водеше до това и последните епизоди се усещаха като част от едно цяло.

Беше ми интересно също, че нямаше толкова от мислите на Декстър и го нямаше Хари, който да ги обяснява. Нарочно ли не използвахте тези похвати? Трябваше ли да го направите по-рано?
Бък: Не знам, мисля, че е късно за този въпрос. Определено е интересно за размисъл. Искахме Декстър да си вземе довиждане с Хари още в предния епизод и целенасочено чувахме по-малко от мислите му по време на самия финал. Не исках обяснения. Дори не исках музика.
Колетън: Тази година бавно намалявахме количеството лични мисли, които Декстър споделя. Ако сравните с миналите сезони, ще видите. Беше много важно накрая да е съвсем малко и да оставим емоцията да говори за себе си. В десети епизод, когато Декстър намира Вогъл мъртва, чувствата му са изписани на лицето му, но не споделя мислите си. Съзнателно направихме сцената така. Публиката вече знае какво си мисли.

Какво щракна вътре в Декстър в предпоследния епизод и той реши да спре да убива? Само заради любовта му към Хана ли е това?
Бък: По-скоро е в резултат на всичко, което е преживял през годините. Най-накрая той има жена, която го разбира, и те са силно привлечени един към друг. Има го и Харисън.

Сбогуването с Хари също изглеждаше някак спонтанно. Нямаше гладък преход, който да отведе до решението на Хари да си тръгне.
Колетън: Имаше сцена, когато той излиза от къщата на Вогъл, преди около три епизода, когато Хари казва, че Декстър е под влияние на голяма сила. Един вид, той предусеща, че в живота на Декстър вече има нещо по-силно от Тъмния му спътник. Последният епизод не може да е просто поредица сбогувания. Хари трябваше да осъзнае по навреме, че вече не е нужен.

Някои фенове се разочароваха от последния сезон. Вие доволни ли сте от него?
Бък: Дори когато не пиша един епизод, пак съм там, на работа. Поемам пълна отговорност. Всички работим заедно като екип. Ако феновете смятат, че финалният епизод е изпъкнал пред останалите, може би е, защото той е в главата ми от толкова време. Това е труден въпрос за отговаряне.
Колетън: Мисля, че някои епизоди се оказаха по-добри от други. Но като цяло историите на Деб и Вогъл бяха сполучливи. Искахме злодеят този сезон да е скрит, но под носовете на всички. Дари Инголфсън, който играе Саксън, е страхотен, след като осъзнаете, че той е Мозъчния хирург. Сцената, когато отива в апартамента на Декстър, е прекрасна. Опитвам се да не чета много блогове, защото е трудно. Ако хората знаеха колко много сме се мъчили над всяко едно решение, над всяко едно нещо. Нямаше да може да направим нищо, ако мислехме прекалено много за различните мнения, с които може да се приеме всичко.

Моето подозрение беше, че съкратеното ви време за подготовка, за да започне сезонът през лятото с цел да промотира Ray Donovan, ви е попречило.
Бък: Малко. Със сигурност имаше някакво влияние. В общи линии, направихме два сезона един след друг. Обикновено си взимаме по-дълга почивка и се връщаме пълни с идеи. Но направихме най-доброто, което можахме. В края на краищата, и това беше мое решение. Президентът на Showtime Дейвид Невинс ме попита дали ще смогнем и аз отговорих положително. Надявам се, че сезонът не е пострадал от това.
Колетън: Мисля, че посрещнахме предизвикателството с вдигнати глави. Дали бихме искали повече време? Да. Но ние вече бяхме обмислили и двата последни сезона, така че не е като да сме започнали от нулата. Щеше да е хубаво да имаме повече време преди да започнем снимките, но когато запонахме – всичко си беше както винаги.

Друга причина за недоволство бяха второстепенните сюжетни линии. Защо отделихте толкова внимание на Масука и дъщеря му, както и на Куин с неговия изпит?
Бък: Искахме да загатнем накъде отиват тези герои за в бъдеще. Искахме да има поне малко чувство на развръзка за тях. Историята на Масука беше малка, не е отнела особено екранно време. Това е може би най-сексисткият герой, който сте гледали, и затова да го поставим в истинска връзка с жена, която всъщност е негова дъщеря, ни се стори много интересно. А за Куин – просто искахме да ви покажем още малко от героите, с които сте прекарали толкова време, а няма да видите повече.

След като Хана е търсена от полицията, не можеше ли поне да си слага шапка, докато се разхожда из Маями?
Бък: Чудехме се дали да ѝ боядисаме косата. Докато правехме проучване, разбрахме, че много издирвани се разхождат по улиците ей така и никой не ги търси наистина. Няма пари, които да бъдат вложени в търсенето на всеки един от тях – като например Хана, която дори не е осъдена за престъпление. Тя не е от висок приоритет. Но ѝ слагахме очила. Сметнахме, че няма смисъл от други екстри, които да привличат внимание.

А каква е концепцията на спин-офа, за който Невинс намекна?
Бък: Никаква. Няма такова нещо.

Наистина ли?
Бък: Абсолютно. Ще обсъдя идеята с Showtime, но досега не сме говорили нищо.

И все пак имаше такъв слух. Имало ли е някога възможност да съществува спин-оф с главен герой Деб?
Бък: Не мисля. Макар че и на нас ни стана интересно, когато чухме това. А и беше интересно хората да се залъгват, за да се изненадат.

Майкъл Си Хол би ли се включил в спин-оф?
Бък: Кой знае? Бъдещето на Декстър е неизвестно.
Колетън: Засега няма нищо планирано. Не може нищо да се случи без него. А смятам, че той харесва тази нова част от живота си, която започва.

Скот каза, че няма да видим герои като Куин отново. Значи може да предположим, че и да има спин-оф, няма да включва познатия ни каст?
Бък: Най-вероятно. Едва ли ще ги видите отново.

Ще прочетете ли реакциите на феновете след финала?
Бък: Винаги е малко страшно, но ще е неуважително да не видя какво казват.

Какво бихте искали да запомнят хората от Декстър?
Бък: Ако дори един човек е спрял и се е замислил за поведението си, заради Декстър, това много ще ме радва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 × 2 =