Първите три епизода от втория сезон на The Newsroom попариха крехките ми надежди сериалът да успее да вдигне нивото от първия си сезон и да достигне култовия статус, който имат предишните сериали и филми на Соркин.

Началото е интересно – намираме се в импровизиран съд и на подсъдимата скамейка са „нашите“, а всичко се върти около т.нар. секретна операция Генуа. Казвам импровизиран, защото се води от главния адвокат на „наште“, който опитва да ги подготви за евентуалната по-строга публика. Разбира се, Уил се смята за безсмъртен и не влага много усилия, докато другите се потят и пелтечат. Подобна сюжетна линия сме гледали вече в Studio 60, като там беше доста по-добре изиграна и някак по-забавна.

Маги и Дон пак са ту заедно, ту не; Джим решава да избяга от „щастливата двойка“ като тръгва с Ромни да отразява кампанията му (да, действието се развива по време на кандидат-президетската кампания в щатите) – нещо, което е толкова малоумно, че човек се чуди как изобщо някой му го позволява в уж професионалната им телевизия. Макензи е супер неадекватна и самовлюбена, и прави грешка след грешка – образът й е много близък до този на Дейна в Sports Night, която също като Макензи беше изключително дразнещ персонаж.

По едно време Маги решава, че трябва да избяга от проблемите си и скалъпва абсурдно обяснение защо трябва да замине за Африка. Макензи, разбира се, действа супер неадекватно и я пуска да отиде – нищо, че кадърните (уж) хора в студиото стават все по-малко и по-малко. Слоун е другата неадекватна – докато персонажът й в първи сезон беше по-скоро cute, сега си е леко дразнещ. Макар на фона на останалите да е по-поносима.

И докато в първия епизод изглежда, че това дело едва ли не ще заеме целия сезон – доста плашеща перспектива за тези от нас, които искат да видят „правилно“ отразяване на изборите, примерно – в трета серия започнаха да претупват нещата. Явно са усетили, че тази сюжетна линия е невероятно скучна и на хората не им пука особено. И като заговорих за скучна – едва ли са много хората, които се интересуват дали Маги и Джим ще се съберат. Знам, че аз не съм от тях. Предпочитам хиляди пъти да гледам Уил и онази псевдо-журналистка, макар да не беше чак толкова интересна срещата им, отколкото хлапашките опити на двама възрастни да се обяснят един на друг. И да излезе накрая, че Дон е положителен герой – направо ми се повръща. Тъкмо си го бях нарочил за лош.

Ще спестя описанието на останалите разочароващи неща в сезона (засега), за да не ти издавам прекалено много, но ще се върна на темата, ако продължават в същия дух (или ако рязко обърнат посоката – I wish).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 − 4 =