Обзор на ревюто

Актьорски състав
Режисура
Сценарий
Обща оценка

7.7

Почти фантастичен

Oт създателите на Fringe идва The Wannabe I, Robot Series или Almost Human, каквото е тривиалното заглавие, което са измислили. Макар да не е базирано директно на творбите на Азимов, се надявам създателите му да са се повлияли поне малко от тях, защото телевизионният ефир отчаяно се нуждае от интересна научна фантастика.

Историята започва с кратък текст, който ни обяснява, че през 2048 технологията се е развила изведнъж и е заляла хората с наркотици и оръжия. След това полицията е решила да партнира всички полицаи с андроиди. Главният герой Джон Кенекс (тъпо име, за жалост, римуващо се с Кленекс) е детектив, който се завръща на работа след тежка контузия и трябва да работи със стар модел андроид.

Темпото е балансирано и ни представя двамата главни герои повече от добре. Карл Ърбан (Dredd, Star Trek) играе Джон Кенекс. На пръв поглед роля, която е типична за него. Сприхав, ядосан човек, който само се мръщи на всички и не харесва роботите, но по всичко личи, че в бъдещето ще има материал за актьорските му таланти. Майкъл Ийли (Common Law) е андроидът Дориан, който е различен от всички останали, защото за разлика от новите модели може да изпитва емоции и лесно се афектира от Джон. Това поставя началото на броманса, който ще движи сериала напред. Между двамата има достатъчно химия, но още в пилотния епизод някои от различията им вече бяха разрешени. Дано да има малко повече в отношенията им, а не само постоянно спорене като в Hawaii 5-0. Останалите актьори естествено са повече от пренебрегнати, но това, предполагам, ще се промени с развитието на историята.

Самият свят почти не е развит за първите 40 минути. Има роботи, има футуристично изглеждащи оръжия и коли, и някакви машини, които позволяват на хората да преживяват спомените си наново.

Дж. Дж. Ейбрамс винаги е знаел как да продуцира успешно (Alcatraz и Undercovers по-добре да ги забравим) и Almost Human изглежда като потенциален хит. Единственият въпрос, който остава, е колко ще е фантастиката и колко ще е полицейщината, защото ако няма баланс между двете, нещата няма да свършат добре.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 − 7 =