Пробната на Теранова в новия мол не беше като в другите магазини. Това веднага направи впечатление на Минко като влязоха със Здравко да пробват някви тениски.
– Баце, тва място е огромно! – каза той. – На кой идиот му трябва толкова място да мери дрехи?
– Еба ли му майката – отвърна му Здравко и си свали ризата. – Може да са имали легло тука, ама да са го махнали, след като са хванали една от мацките да духа на някой клиент.
– Епа ти! Такива неща само по филмите стават – Минко беше нахлузил тениската и гледаше намръщено в огледалото. – Не ме кефи.
Здравко го погледна и поклати глава. – Махай я, шкембето ти личи от километри. Минко свали тениската и понеже нямаше други за мерене, облече тази, с която беше дошъл и седна на един от столовете.
– Още много ли ще стоим тука? – попита той. Разбра отговора още преди Здравко да отвори уста. Достатъчно му беше да погледне купчината тениски и панталони, които бяха натрупани на стола.
– Докато си намеря нещо – каза Здравко. – Ти само това ли ще мериш?
– Нищо друго не си харесах – отвърна Минко и извади айфона от джоба си. След кратък размисъл си пусна да догледа последната серия на Banshee. Не си носеше слушалките и затова увеличи малко повече, за може да разбира какво си казват.

Не бяха минали и десет минути и Минко извика приятеля си:
– Момче, задължително трябва да видиш тва!
– Ше го видя после, сега меря.
– Абе домъкни си задника тука бе!
– Окей, окей – каза Здравко и седна до Минко. – Пусни да видя за кво става дума.
Минко натисна ’плей’ и очите на Здравко се разшириха. Понечи да каже нещо на приятеля си, но Минко го спря.
– Просто гледай – каза му той.
– Ама тоя наистина ли ще му го лапне?
– Гледай, бе!
– Ако му го налапа, ще те пребия, чуваш ли? Не ми се гледа… – Здравко спря по средата на изречението. Двамата гледаха няколко секунди в мълчание и после Минко натисна паузата.
– Еби му майката! – каза Здравко.
– Казах ти, че си заслужава.
– Не, момче, еби му майката!

***

Поля погледна за пореден път към пробните. Двамата мъже бяха влязли вътре преди повече от 20 минути. Колежката й Катя си пиеше кафето и зяпаше през прозореца.
– Кате – извика й тя – ела да те питам нещо.
– Кажи? – Катя тръгна към Поля. – Какво има?
– Онези двамата още са в пробната.
– Е, и?
– Ами някой трябва да ги провери, мисля.
– Еми давай, какво чакаш?
– Ааа, не – отвърна Поля. – Последните два пъти аз ходих и втория път попаднах на двама обратни и единият правеше свирка на другия. Още сънувам кошмари.
– И искаш аз също да сънувам кошмари? – намигна й Катя.
– Сериозна съм!
– Добре, добре. Отивам ей сега. Само да си допия кафето.

***

Минко не очакваше някой да влезе в пробната докато те са вътре и едва не изтърва телефона. Като успя да го хване здраво, вдигна очи и видя една от продавачките.
– Какво става тук? – попита тя. Макар да опитваше да звучи строго, на лицето й се четеше облекчение. „Какво ли си е мислела, че правим?“ – зачуди се Минко.
– Мерим тениски, на кво ти прилича? – Здравко опита да е нагъл, но това, че беше седнал до Минко, тениските бяха в другия край на пробната, правеше задачата му доста трудна. Двамата приятели се спогледаха.
– Покажи й там дето кляка пред него и се кани да му прави свирка – каза Здравко. При споменаването на свирка Катя се сепна и сигурно щеше да каже нещо, но Минко вече беше пуснал филма. Очите на Катя залепнаха за малкото екранче.
– Ама той наистина ли… – попита тя.
– Гледай! – с един глас отговориха двамата приятели.

***

Поля очакваше Катя да изхвърчи с писъци или двамата мъже да излязат с наведени глави и тя да върви след тях. Или може би тя да е с наведена глава, защото те просто са мерили дрехите малко по-дълго. Това, което не очакваше, бе да не излезе никой.

– Катя, какво става? – извика тя преди да влезе в пробната. Вече си представяше как влиза и вижда Катя, която е клекнала и „обслужва“ двамата мъже един по един. Беше казала снощи на Филип, че не иска да гледа порно докато правят секс, но той не я послуша и сега позата бе ярка в съзнанието й. Само дето вместо едрогърдата брюнетка, жената в главната роля беше нейната любима колежка Катя – вярно, също едрогърда, но червенокоса.

Поля тръсна глава и влезе. Отначало не можа да различи какво става, но после се усети, че е присвила очи от страх и ги отвори. Тримата бяха седнали на трите стола, които бяха плътно един до друг и гледаха нещо на някакъв бял телефон. „Епъл, щом има ябълка отзад,“ помисли си Поля.
– Какво правите? – попита на глас тя. Катя вдигна поглед над телефона и се усмихна.
– Задължително трябва да видиш това! – каза й тя.
– Ами клиентите, магазина? Няма никой на касата.
– Пусни й там дето го връзва за леглото – Катя вече не говореше на приятелката си. – Или по-добре с крадеца, дето я съблича оная другата.
– Какво гледате? Какво става? – попита отново Поля. Всичко й се виждаше някак сюреалистично. Единият мъж беше гол до кръста, със смачкана тениска в ръка („от наште,“ помисли си Поля) и обърната шапка с козирка на главата. Имаше стегнато тяло, което Поля си обеща да не гледа – все пак си имаше приятел. Другият мъж беше малко по-възрастен, с червена тениска и сини дънки. Шкембето му личеше дори и през доста свободната тениска. Едва ли щеше да си купи нещо от магазина – повечето тениски тук бяха прилепнали по тялото.

***

Четиримата излязоха едновременно от пробната. Не очакваха да има толкова много хора в магазина, още повече всички да ги гледат. Те се спогледаха и накрая Здравко каза:
– Ще взема тези двете и червения панталон.
– Чудесно, сър! – усмихна му се Поля.

–––––-

Разказът е дело на gimly и е публикуван без редакторска намеса.

    • асен

      Защото си чистосърдечен идиот:))))))))))))
      Авторът е пропуснал сцената, в която лиричните герои се прибират с рейса в Обеля, вечерят на остъклетата с винкел тераса на панелката и си лягат да спят на постланите с родопски одеала кушетки, уморени от дългият ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 + three =