Тази година има много юбилеи. Петдесет години от началото на Avengers, X-Men, Iron Man, Nick Fury, първи брой на Amazing Spider-Man, 75 години Супермен, 30 години от премиерата на Завръщането на Джедаите и даже 25 години Red Dwarf. Но най-важният от всички е 50-годишнината на Doctor Who.

Напоследък BBC не се грижи особено добре за стария доктор и намаля бройката епизоди, които получаваме всяка година, но поне за годишнината са се постарали да угодят на всички фенове. За такова голяма събитие просто един специален епизод не е достатъчен и затова получаваме четири важни и тотално различни произведения, чрез които да празнуваме.

Първо е миниепизодът The Night of the Doctor, в който Осмия Доктор (Пол МакГан) се завръща след повече от 15-годишно отсъствие. Епизодът е предистория на The Day of The Doctor и доста кратък, но си върши работата перфектно. Показва ни трансформацията от 8-мия Доктор към Джон Хърт – новия доктор, наречен The War Doctor. Също така имаше и редица препратки към десетките книги и аудио пиеси, което е полето за изява на МакГан.

Другият подарък, който получаваме, е игралният филм An Adventure in Time and Space, който разказва историята на създаването на Doctor Who. В него Дейвид Брадли (Harry Potter, Game of Thrones) играе Уилям Хартнел – Първия Доктор, а Браян Кокс (X-Men 2) e Сидни Нюман – шефът на BBC, на когото му хрумва идеята за шоуто. Предполагам, че филмът няма да е интересен на фенове, които познават Doctor Who само с новия сериал, но за тези, които са запознати с всички доктори, ще е прекрасен поглед върху началото на една мания. Едно нещо, което ме изненада, е камеото на Мат Смит докато Хартнел изиграва последните си моменти като Доктора. Нелогична сцена, но як сантиментален намек, че дори и след петдесет години наследството на Хартнел се помни.

Последният специален епизод се казва The Five-ish Doctor Reboot и разказва как актьорите, които играят Петия, Шестия и Седмия Доктор се опитват да си уредят роли в The Day of The Doctor и комично не успяват. Изключително забавен епизод, осмиващ всички участващи в създаването на шоуто и най-вече старите доктори, които са обречени да живеят в сянката на единствената си успешна роля. И тук имаме редица камеота, всяко следващо по-смешно от предишното. Тенант и жена му обаче печелят статуетката за най-смешна сцена, а Джон Бароуман е на заслуженото второ място заедно със „семейството си”.

the-day-of-the-doctor-12-doctors1

И ето, че идва и самият ден на Доктора. Епизодът, който среща Единадесетия (Мат Смит), Десетият (Дейвид Тенант) и новия Доктор (Джон Хърт), който съществува между Осмия и Деветия. Историята, написана от Стивън Мофат, ни връща по време на войната между Далеците и Лордовете на времето малко преди дебюта на Деветия Доктор. Ако си спомняте, тази война свършва със смъртта на всички освен Доктора. Е, тук виждаме нещата от малко по-различна гледна точка. Атмосферата е просто прекрасна. Няма такава химия между тримата актьори. Всяка сцена с тях е чисто злато. Гледайки отново Тенант в ролята, не мога да не отбележа, че той определено е най-фантастичната версия на Доктора. Макар Смит да ми е личен фаворит, в Тенант има някаква магия, която го прави просто…брилянтен.

И тук, естествено, имаме редицата камеота и препратки към старите ленти. Началната сцена е трибют към началната сцена на оригиналния сериал, а в кулминационния момент виждаме всичките тринадесет доктора (благодарение на предишни кадри) обединени срещу съдбата. Да, всичките тринадесет. Дори и бъдещият Доктор, изигран от Питър Капалди, показва зъл поглед и вежди. Актьорът Том Бейкър, изиграл Четвърия Доктор, също има камео накрая. Изключително странно камео, което може да се интерпретира по редица различни начини. От мета коментар до умно предвещание за бъдещите сюжетни линии. Аз лично смятам, че е и двете, но в крайна сметка вие сами трябва да решите колко иска да ви забърка Мофат.

Редно е да кажа и за малкото ми разочарование от епизода. Деветия Доктор (Кристофър Екълстън) отказа да участва по какъвто и да е начин в честванията на 50-годишнината и макар да имаше една кратка сцена, в която той можеше да се мушне и да се отблагодари на феновете, не го направи заради тъпата си вражда с шефовете на BBC. Също така, ако сте от феновете, които стриктно следят сюжета, ще забележите, че събитията на Галифрей са малко по-различни от събитията, които са показвани преди, но това е лесно обяснимо, ако размишлявате малко.

С две думи The Day of The Doctor е възможно най-близко до съвършенство и е един от най-добрите епизоди на сериала. Сега само ни очаква да чакаме коледния епизод, в който ще си кажем сбогом с Мат Смит и ще посрещнем Питър Капалди в целия му блясък.

  1. Bozhidar Bozhidarov Savov

    Gunslinger, винаги съм съгласен с теб, но не и този път. За мен The Day of the Doctor беше един от най-посредствените епизоди до сега. Претупан, изпълнен с клишета, целта на епизода повече от очевидно не беше да чества 50-годишнината, а да отвори врата на Мофат за следващия сезон. Не знам за теб, но единствените моменти от годишнината, в които почувствах каквато и да е емоция, бяха The Night of the Doctor, An Adventure in Time and Space (шокиращо, имайки предвид, че е на Гатис) и The Five(ish) Doctors. Действието на спешъла се развиваше с такава лоша скорост, че нямаше нито един момент за сериозна емоция (единственото изключение може би са очите на Капалди). Историята, от друга страна, беше най-силният признак за изчерпването на Мофат. Откакто той е на власт си затварях очите пред всичките му sci-fi небивалици (това че е sci-fi и не съществува в действителност, не означава, че всичко е възможно и оправдано) от типа на „Нищо няма силата да стопи дъжда освен цяло семейство, плачещо на Коледа“ и какво ли още не. Но The Day of the Doctor прекрачи границата.
    Нека разбием спасяването на Галифрей. Не 3 Доктора, а 13 спасиха планетата (в pocket-universe, каквото, ако не греша, стана и с Ейми и Рори, но на бас, че Капалди ще влезе в галифрейския без проблем). Тоест това означава, че с всяка своя регенерация Доктора се връща да си спаси планетата, воден от невидимата сила на Мофат (, защото очевидно мястото на който и да е Доктор не е там) и после всички без 11 забравят. Convenient. Извинявай, но това, че Мофат си мисли, че овците му ще го слушат вечно и безрезервно, не му дава право да извлича нелогични неща от въздуха и да ги представя като адекватни. Да не говорим за Четвъртия. Подобно на проблема с 13те Доктора, неговото камео е само за да омилостиви фенското сърце, а не е логично спрямо сюжета. Защо е Том Бейкър там – за зрителите; защо е Четири там – за да стане поредния болезнен плотхол на сериала. Разбира се, след дълго обсъждане с други хувиъни, стигнахме до извода, че Четири е противник на зайгоните. Явно някой зайгон е решил да продължи живота си като човек в чест на Доктора (wooooow) – колкото и малоумно да е това, ще обясни възрастовата разлика между регенерацията на Четвърти и този псевдо-Четвърти. Отново казвам – Мофат може да пише такива неща, вярвайки, че щом са негови значи са верни – но „Искате Доктори, ето ви Доктори“ не ме устройва. За да се насладя на момента, трябва да го повярвам, а не да стоя пред livestreamа и да си блъскам главата колко прозира. Всичко, което се случи в този епизод, не беше с цел една вълнуваща и епична история,не беше да чества 50-годишнината (защото очевидно не беше), а да върже бъдещи и минали плотхолове.
    Имаше, естествено, немалко неща, които ми харесаха и ти си ги изредил. Но не ми стигат. Да, имаше окей химия между актьорите, беше забавно, очите на Капалди, имаше бая препратки, но сюжетът преливаше от лош сценарий и хаотична концепция. Това не е „съвършенство“. Уви, подозирам същата съдба за The Time of the Doctor.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 + 9 =