Кой не познава доктор Ханибал Лектър? Гениален психиатър, изтънчено конте… и сериен убиец-канибал. Образ, който остава в съзнанието на всички, докоснали се до него.

Един от най-популярните и разпознаваеми персонажи в съвременната поп-култура, Ханибал Лектър започва живота си като поддържащ персонаж в романа на американския писател Томас Харис „Червения дракон“. Докторът е сред героите и в двете продължения на романа – „Мълчанието на агнетата“ и „Ханибал“, а преди няколко години Харис разкри и миналото му във „Възходът на Ханибал“ (издадена у нас като „Ханибал Лектър – Зараждането на злото“). На екран се появява през 1986-а година в режисирания от Майкъл Ман „Ловец на хора“ (базиран на „Червения дракон“). Там той е изигран от Брайън Кокс, но всъщност човекът, на когото дължим популярността на образа в съвременната култура, е сър Антъни Хопкинс, който получава „Оскар“ за чудовищната си игра в „Мълчанието на Агнетата“ на Джонатан Деми. Хопкинс изиграва ролята и в останалите екранизации („Ханибал“ и новата версия на „Червения дракон“) – във „Възходът на Ханибал“, обаче, ролята поема младият Гаспар Улиел.

И ето че наскоро добре познатият ни доктор Лектър се появи и на малките екрани в проект, който преди самата му премиера бих могъл да окачествя само като „рисков”. В този случай се оказа, обаче, че поетите от екипа рискове са оправдани. Защо? Ще разберете след малко.

Уил Греъм е преследван. Не от чудовище или тайна от миналото си, а от дарбата (или по-скоро проклятието) да се „превъплъщава“ в кожата на серийните убийци, чиито профили се опитва да направи – надарен емпат, Греъм е способен да пресъздава в ума си самите престъпления с ужасяваща яркост и детайлност. Това е и причината в крайна сметка младият и многообещаващ федерален служител да се оттегли от активна дейност, пренасочвайки цялата си енергия в изнасянето на лекции.
Но редкият му талант не убягва от погледа на специален агент Джак Крофорд, който успява да убеди Греъм да се включи в разследването на поредица изчезвания на млади момичета – случай, който ще го сблъска с объркан убиец и с влиятелния психиатър доктор Ханибал Лектър, чиято помощ ще се окаже безценна…

След абсолютно брилянтния пилотен епизод (Apéritif) изчезнаха и всичките съмнения, които таях във връзка със сериала до момента, въпреки, без съмнение, сериозния каст, който се заформяше по онова време.

И като стана дума за актьори – всички те са просто страхотни в ролите си, но дори и Лорънс Фишбърн („От местопрестъплението“, „Хищници“) като Джак Крофорд отстъпва пред двамата главни герои. Хю Данси („Крал Артур“) никога не ми е привличал вниманието с актьорските си умения (да ме прощават феновете му), но тук играе като за последно. Неговият Уил Греъм няма нищо общо с изиграния първо от Уилям Питърсън, а после и от Едуард Нортън персонаж. Тук той е измъчен, гениален и абсолютно многопластов герой, какъвто просто почти не се среща в киното и телевизията напоследък. Признавам си, не бях очаквал толкова силна игра точно от Данси и това за пореден път доказа тезата ми, че с подходящ сценарий и екип дори и най-незабележимия за мен актьор може да се превърне в много сериозен такъв. От другата страна е Ханибал Лектър, изигран абсолютно чудовищно от Мадс Микелсен („300”). Неговият Лектър няма почти нищо общо с образа, превърнал се в икона, благодарение на сър Антъни Хопкинс. Това обаче не означава, че е по-слаб като персонаж – дори напротив. Пресметлив, студен и дистанциран, но същевременно и нещо много повече, Лектър на Микелсен, от моя гледна точка, буквално забива в земята другия ми телевизионен любимец – Декстър от едноименния сериал. А странната връзка между него и Греъм, чието начало е поставено в този пилотен епизод, е само едно от нещата, които превръщат сериала в едно от най-мощните предложения от много време насам.

Сред множеството промени в оригинала е и фактът, че досадникът Фреди Лаундс този път е жена (ако не друго, поне на външен вид Лада Джийн Хоростеки е доста по-симпатична от иначе невероятно добрия Филип Сеймур Хофман, който изигра ролята в „Червения дракон”), но лично на мен тази промяна ми стои съвсем естествено в контекста на самия сериал.
Не мога да не спомена силното присъствие на Джилиън Андерсън („Досиетата „Х”) като личния психиатър (и колега) на Лектър, както и това на Еди Айзърд в ролята на Абел Гидиън (засега само в една серия от първия сезон с възможност за поява във втория).

В заключение – ето така трябва да изглежда един истински телевизионен психотрилър, при това лишен от типичните свръхестествени елементи (не ме разбирайте погрешно, обожавам сериали тип „Свръхестествено” или новия ми любимец „Грим”), разчитащ на силен сценарий, мрачна и доста кървава атмосфера и изключително добри актьори. Със сигурност „Ханибал” се оказа може би най-стабилното предложение в жанра за годината и дори доволно добрият The Following с Кевин Бейкън остана назад в класацията ми. Но това е може би и заради образа на самия Лектър – енигматичен, заплашителен и предизвикващ едновременно страх, интерес и възхита. Психопат без аналог в съвременната литература и кино (донякъде).

Елегантна и пленяваща смес между криминале, драма и хорър, отлична операторска работа и страхотна режисура, да не говорим за изпипаните сценарии… С други думи в света на криминалните шоута, с които телевизиите ни заливат всеки ден, „Ханибал“ е еквивалентът на „Мълчанието на Агнетата“ в света на психотрилърите от големия екран – могъщ, стилен и приковаващ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ten + 2 =