Франк Блек – бивш федерален агент, притежава уникалната дарба (или проклятие) да вижда през очите на серийни убийци. Тази му способност ще го сблъска със загадъчната група Милениум, чиято сила и истинска цел тепърва ще се разкриват… Това, най-грубо казано, е сюжетът на Millennium – американски сериал от 1996-а година, постигнал голям успех сред зрителите поне в първите си два сезона. За съжаление, обаче, рейтингите му рязко спаднали по време на третия сезон, който останал и последен. Въпреки това „Милениум” остава един от най-класните и стилни сериали в жанра, дори само заради факта, че е създаден от Крис Картър и дели една и съща вселена с легендарния вече The X-Files.

Тъмнина, почти непрекъснат дъжд, серийни убийци и демонични сили. Това е Сиатъл през погледа на Франк Блек, след като той и семейството му се местят в града. Зловещ преследвач заплашва съпругата и дъщеря му, изпращайки по пощата техни снимки. Мрачната дарба на Блек, от друга страна, също не му дава мира, а когато започва да се свързва с групата Милениум, той дори не подозира какво ще си навлече. Блек вече е видял Ада, вижда го всеки ден… или поне така си мисли. Защото още не е видял нищо…

Ланс Хенриксън безспорно открадва шоуто, макар че това едва ли е точната дума, предвид факта, че той е в главната роля. Въпреки това обаче не може да се отрече все пак, че ветеранът играе отлично, а Мегън Галахър му партнира достойно в ролята на неговата съпруга Катрин. Добър е и подборът на останалите повтарящи се изпълнители – от Тери О’Куин (Lost) до малката тогава Бритъни Трипълдей („Нощни видения”) като дъщерята на Блек.

Стилът на шоуто е много подобен на този на „Досиетата „Х”, но и доста по-мрачен особено през първия си сезон. И двата сериала споделят една основна (различна при двата) митология, която свързва действието през сезоните и покрай която вървят странични, несвързани случаи – докато при „Досиетата „Х” това бяха извънземните и техните планове за завладяване на Земята, то при „Милениум” нещата са по-скоро откъм библейско-апокалиптичен характер, свързани със загадъчната цел на определено могъщата групировка.

Невъзможно е да не спомена чудесната работа на Марк Сноу, като автор на музиката към сериала. Основната тема е брилянтна, по нищо неотстъпваща на добре познатата ни тема на „Досиетата Х” – мрачна, призрачна, меланхолична, величествена и пленяваща с тихата си тъга. Сноу е надминал себе си в музикалните мотиви, които придават допълнителна тежест и мрак на и без това мрачния сериал.

„Милениум” на практика не е завършен като история – не и в края на третия му и последен сезон. Историята на Блек и „Милениум Груп” приключва, вероятно завинаги, в едноименния епизод от седмия сезон на „Досиетата Х”, служещ едновременно като кросоувър между двата сериала и като финал за „Милениум” – и като такъв епизодът беше перфектен… макар в сагата за Франк Блек да има още хляб за бъдещи истории. Но, въпреки че Крис Картър неколкократно изяви интерес да създаде пълнометражен филм по сериала, до този момент FOX не изглежда да са проявили какъвто и да било интерес. Което е жалко, защото Millennium безспорно е класика в жанра, по същия начин, по който са и „Досиетата Х” и „Профайлър” (поне в първите си сезони). Освен това е и един от най-силните от гледна точка на сценарий телевизионни психотрилъри дори и днес, когато сериалите от всякакъв жанр са като че по-популярни и по-скъпи откогато и да било.

За финал мога да кажа само, че съжалявам задето „Милениум” не получи онова, което заслужаваше – но пък това се случи и с толкова други добри сериали, някои от които даже и два сезона не видяха. А и кой знае какво ни очаква в бъдеще? Може би ще дойде денят да видим истинския наследник на тази мрачна, зловеща история. Стига някой да реши да направи сериал по романите на Джон Конъли, например, които са най-близо като атмосфера и дух до историята на Франк Блек, семейството му и Групата Милениум.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1 × 3 =