В малка къща сред гората живеели майка и дъщеря. Всеки ден те събирали билки и ги носели в края на седмицата да ги продадат в града. Всеки ден бил донякъде еднообразен, но това за тях нямало значение. Те не чувствали това и винаги с желание отивали отново, за да се насладят на тишината , на вятъра и свободата. Сядали сред листата на някоя малка салакъмова горичка и отделяли сноп по сноп от лековитите растения. Понякога докато се прибирали някой изплашен заек притичвал пред тях. Те не пречели на горските създания, а им помагали всеки път когато имат възможност. Заклещени животни и птички със счупени крилца били най честите случаи на “ветеринарна” намеса. И така ден след ден минавал и всичко било от хубаво по хубаво докато малкото момиченце Аура не се превърнала прелестна малка красавица. Майка и обаче била в съвсем друго положение. С всеки изминал ден трудолюбивата жена губела силите си докато един ден се случило най лошото. Малката Аура не знаела какво да прави. Седнала уморена от сълзите си близо до леглото и продължила да плаче. Не можела да прави нищо друго освен да плаче. Не излизала , не търсела вече спокойствието на гората. Сякаш била в един черен свят в който има само сълзи и студенина. Не след дълго тя изнемощяла толкова, че сиянието изведнъж навлязло и в нейните очи. Тя не виждала нищо друго освен светлина. Въпреки това продължавала да бъде тъжна и продължавала да плаче.
Горе в небесата ангелите чакали издигането и за да я приветстват. Ангелът Харалампий бил натоварен със задачата да въведе малката Аура в неговият свят. Застанал той в отредената за Аура малка зала и започнал да чака. В центъра на залата започнало да се образува малко светло кълбо и малки светли бели точки мигали и се въртели в него. Всяка частица пулсирала със свой собствен ритъм. Стоял си Харалмпий и наблюдавал докато изведнъж нарастването на топката спряло. Той се приближил изненадан бързо към нея, за да види какво всъщност е станало и изненадан видял че в кълбото вече има малко спящо създание. Крилцата му бавно се мърдали от пулсиращите около него точки. Очите били сякаш притворени а тялото излъчвало светлина като светулка. След първоначалното втрещение, Харалмпий се окопитил и бързо се затичал при главният ангел Евралгий, за да му каже за случилото се. Щом разбрал за това висшестоящият свикал колкото се може повече ангели от ранга на Харалмпий в малката стаичка.
Всички започнали да се озъртат и говорят, докато Евралгий не извисил глас да запазят тишина. След което започнал с много по мек глас да говори.
– Днес ви събрах за да станете свидетели на нещо което може да се случи на всеки от вас и искам да знаете как да реагирате и процедирате в такива ситуации, защото е изключително важно. Тук имаме явление което както виждате по някаква причина възпира навлизането на това създание в нашият свят. Всички се питате защо след като това момиче не е навредило никому и може да се нарече повече ангел от много от вас. Причината е че нейният дух още се намира потънал в сълзите и огорчението от смъртта на нейната майка. И докато ви говоря става все по опасно тук горе за нас, защото това създание поглъща светлината от нашият свят. Мъката и е толкова голяма, че цялата светлина в нашият свят не би могла да я потуши и затова тя ще продължава да я поглъща докато го погуби. Единственото решение е да я върнем обратно на земята, за да изпълни мисията си докрай. Тя обаче вече е погълнала толкова много, че няма как да я върнем в нормалната и човешка форма и затова тя ще стане малка фея, но малко по различна. Нямам повече време за обяснения. Опасно е.
Евралгий се приближил към топката. Сложил двете си ръце почти до сиянието и започнал леко да приближава и отдалечава ръцете си при което сиянието се свивало все повече и повече.
Аура се събудила на едно листо от дървото растящо точно до нейната къща. Тя вече не била толкова тъжна тъй като по някаква причина тя вече вярвала силно че някой ден ще види отново майка си и ще може отново да я прегърне. Започнала да пърха наоколо с малките си крилца. Чудела се от тук на къде и защо е в тази странна форма.
– Трябва да разбера – помислила си тя – може би в някой град ще имат отговор за това.
И тя запърхала бързо към града ,в който продавали билки с майка си и докато размахала няколко пъти с крилца тя вече била там. Не можела да повярва на очите си. Градът се простирал толкова огромен и толкова шумен. Трябвало и малко време да се окопити от бясната смяна на пейзажа пред себе си.
– Пътувам със скоростта на светлината. Как е възможно!?
Започнала постепенно да свиква и да си играе с това. Запърхала от единият край на града до другия и обратно и го обиколила целият няколко стотици пъти а не била минала и секунда.
– Наистина трябва да говоря с някой, за да узная в какво съм се превърнала
Макар че продавали билки на пазара и не отделяли много време за да се разхождат из града, те все пак имали някои познати и добри приятели, на които разчитали за подслон,ако времето е твърде лошо и не могат да се приберат. Така не веднъж оставали при една млада учителка в края на града. Разбира се на мига била пред нейният дом и запърхала до стъклото. Мислела да почука когато изведнъж разбрала че е от другата страна на вратата. Видяла учителката седнала да си преде близо до огнището а някаква стара музикална кутия свирела последните си тонове. Аура започнала да вика учителката и да пърха точно пред лицето и. Викала и пърхала но тя не я чувала. Все едно Аура не съществувала. Опитала малката фея да хвърли нещо по нея но каквото и да се опитвала да хване то минавало през миниатюрните и ръчички. Нищо не сработвало. Тогава аура си помислила, че може да създаде вятър около учителката и с бясна скорост, за която и не подозирала, полетяла в кръг около жената. Изведнъж учителката излязла от унеса на това което прави и усмивка се появила на лицето и. Настроението и се приповдигнало и стари весели случки от живота и бликали в съзнанието и, а около нея Аура продължавала да се върти с бясна скорост и да създава невидимо сияние. Когато Аура спряла и видяла лицето на учителката тя веднага разбрала какво е направила. Тя не бе виждала учителката никога такава и не и било трудно да се досети. Тя имала способността да дава радост на хората и да им връща спомените, за най скъпите и хубави моменти от живота им. Така още същият ден Аура минала през всяка къща в града и изпълнила тази забавна за нея процедура. По-късно осъзнала че животните я виждат и затова тя започнала да си играе често с тях и да подскача по козината им.
Та от днес ако имате хубав спомен значи Аура се върти бясно около вас затова мислено и благодарете. Ако видите очите на кучето ви да гледат странно в тавана то пък тогава Аура може би подскача на главата му. Ако искате обаче Аура да се появи се стремете да имате поне един хубав спомен защото иначе Аура никога няма да дойде при вас.

–––––-

Разказът е дело на makkasi и е публикуван без редакторска намеса.

Моля, коментирайте. Мнението Ви е важно за автора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three × three =