Кратък поглед в миналото: „Изгубеният свят“

Едва ли има човек, който да не е чувал за легендарния роман на сър Артър Конан Дойл “Изгубеният свят”. Историята, превърнала се в легенда през годините, проследява приключенията на младия журналист Едуард Малоун, който се включва в експедицията на сприхавия професор Челинджър в Амазонка в търсенето на легендарно плато, където живеят праисторически същества, недокоснати от времето. Екранизирана безброй пъти, повечето от които – не особено удачно (с изключение на прекрасния филм на BBC от 2001 с участието на Боб Хоскинс и дело на Тим Хейнс – човекът зад “Разходка с динозаври”, “Праисторически парк” и Primeval), тази история сякаш никога няма да омръзне на киното… а и на литературата (книгата дори си има своеобразно продължение – “Лятото на динозаврите”, дело на майстора-фантаст Грег Беър, познат у нас с “Кървава музика” и “Радиото на Дарвин”).

Сред може би най-успешните адаптации на безсмъртния роман на бащата на Шерлок Холмс е телевизионният сериал със същото име, изкарал цели три сезона и готов за четвърти, който така и не е заснет, основно поради бюджетни причини.

Доста свободна адаптация, “Изгубеният свят” следва оригиналната история докъм средата на пилотния епизод. Героите са много различни от своите оригинали (дебелият и нисичък Челинджър от книгата, тук е висок и строен, а високият и строен проф. Съмърли е… е, сещате се, нисичък и пълен), а някои, от които дори не присъстват там (Маргарет, като за начало, а по-късно и Вероника). И, знаете ли – именно в това е чарът на сериала. Взел позната история и герои, променил ги и създал собствена магична митология, “Изгубеният свят” се превръща в нещо повече от поредната екранизация, а заживява свой собствен, уникален живот.

Разбира се, подобно на повечето такива сериали от онова време, „Изгубеният свят” е нискобюджетен и това си личи както в декорите, така и в специалните ефекти – динозаврите в първите сезони са доста дървени, въпреки че в последния сезон нещата се подобряват. Актьорската игра е добра, режисурата може и по-добра да е, но като цяло нещата са приятни и не дразнят. Сред епизодите се срещат много абсолютни клишета, но и много оригинални нещица, които обаче не винаги са развити както трябва поради ограниченията в бюджета. За жалост, именно тези ограничения са причината сериалът така и да не получи финала, който заслужаваше – четвърти сезон така и не беше заснет, което бе жалко, защото именно в него се очакваше да намерят отговор повечето от въпросите и загадките, повдигнати в останалите сезони.

Мога, разбира се, да говоря още много за сериала и героите му, но мисля, че повечето фенове на добрата стара телевизионна фантастика вече са го гледали (или поне са мяркали някой епизод – излъчват го дори и сега по AXN) и знаят какво да очакват. Приключенията, хуморът, опасностите и доста забавните отношения между Рокстън и Маргарет просто трябва да се видят. Ако не друго, поне за да си припомним за малко полузабравеното си детство, когато очите ни все още бяха широко отворени за приключението, за загадките и скритите съкровища на нашето въображение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five + seven =