Обзор на ревюто

Режисура
Сценарий
Актьорска игра
Обща оценка

9.6

Култов

В период от една година, за съжаление, ще претърпим немалко сбогувания с любими сериали. Преди няколко месеца си казахме сбогом с Декстър (Dexter), Уолт (Breaking Bad) и след няколко месеца ще приключат още любими и дългогодишни сериали – Warehouse 13, а пък съвсем скоро How I Met Your Mother и Raising Hope. Но тук искам да обърна внимание на един от най-забавните, най-интересните, най-любимите сериали в животеца ми – Psych.

Историята за фалшив екстрасенс, който със своя партньор разкрива престъпления, се превърна в едно лудо и забавно приключение. Осем години (119 епизода), цели осем години следя нещо, което нито за миг не ми е доскучало и винаги ме е разпускало до краен предел. Във всякакъв момент ме е развеселявал и всеки епизод и бил на високо ниво, без никакви епизоди пълнежи. С „24“ в това отношение се конкурират, единствено те, от всичко, което съм гледал.

Наскоро загледах първи сезон и се вижда огромното израстване на актьорите. Джеймс Родей (Шон) и Дуле Хил (Гас) станаха от някакви хлапета (буквално!) истински актьори. Запазват детинското съзнание на героите си, но все пак се вижда израстване. И другите актьори допълват цялостната картинка и се получава един екип, който те държи пред екрана и те забавлява – най-ценното и най-важното качество на сериалите и филмите. И все пак – за 8 години няма никаква (!) промяна в актьорския състав. Изключвам липсата на полицейския капитан в някои от епизодите. За първи път в такъв дългогодишен сериал съм свидетел на това.

Ето малка компилация от истински забавни моменти:

Финалният сезон изобщо не беше на по-ниско ниво, даже напротив. Крайните епизоди вече носеха това гадно чувство на раздяла. Чувството, че всичко отива към финал и край на епизодите. Може би и затова бяха една идея по-сериозни, но гарнирани с обичайния хумор, характерен за сериала.

Финалният епизод беше толкова хубаво направен, толкова емоционално зареден. За втори път (първия беше след финала на 24) в живота ми (свързано с телевизия) нещо ще ми липсва ужасно много. Сцената, в която Шон не намери сили да представи Гас по някакъв специфичен начин… Ето и едни от най-запомнящите се:

Сцената, в която Шон е на път да признае на Ласи, че не е истински екстрасенс…

Сцената, в която най-накрая Шон позвъни на баща си за помощ…. и т.н.

Прекрасна комбинация от сцени, оформена в един невероятно силен финал.

Изобщо целият епизод е истински tribute към истинските фенове на сериала и е може би най-добрият series finale, който съм наблюдавал в живота си. Който не е гледал сериала, дайте му шанс. Убеден съм, че ще ви спечели и ще прекарате няколко десетки часа в забавление.

Шон, Гас, беше истинско удоволствие! Сбогом!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

nineteen + thirteen =