Вече имахме едно ревю на четвърти епизод, да, ами второ? След последното ми ревю и коментарите под него си зададох екзистенциалния въпрос – Quo Vadis, Калояне? (wohin gehst du, where are you going и каде одиш, но ще спра с перченето до тези езици само). Отговорът беше прост, или прекръстваме рубриката на „Да разлаеш кучетата”, или решавам да уважа коментарите. Или тези, които не ме харесват, спират да четат и всички сме щастливи.

Реших да  постъпя по втория начин обаче и да послушам мненията на някои от Вас, но не защото съм променил позицията си, а просто защото смятам, че би се отразило зле на сайта, ако се пъна като магаре на мост при всяка моя статия. Така че, пичове, смекчавам тона, а Вие все пак ще преглъщате от време на време залците, които не са Ви по вкуса, и ще видим как върви връзката ни, капиш? Трябва да се правят компромиси.

Стига за мен, за епизода – Сив червей се учи да говори на общата реч от Мисандей. Честно казано изобщо не знам в каква дълбочина ни вкарва това начало. Бих го отъждествил като поредния пълнеж. Мисля, че сте съгласни, че този личен диалог нито е остроумен като диалозите на Тирион с когото и да било, нито е въздействащ като речите на Тивин, нито поучителен като разговорите с Варис и Кутрето, нито дори интересен по отношение на историята на Вестерос като приказките на други герои. Какво научаваме – че на робите им е гадно. Мисля, че след прикованите деца и историите за отрязаните достойнства на ексмените, повечето от които също бивши роби, вече сме схванали идеята, че е кофти да си еквивалента на чернокож през 17 век на Земята. Според мен са решили да включат този диалог, за да „развият” двамцата, което ми се струва ненужно, имайки предвид много други доста по-интересни персонажи.

10318587_721715974518461_996369649_n

После Дани освобождава града. Юхууу…Учудващо за мен е малкото екранно време, което отделят досега на Таргариенката. Вярно, че е дразнеща до немай къде, но сцените с нея са страшно малко и страшно откъслечни, особено превземането на града си беше направо обидно оскъдно.

Но тук идваме вече при един от двата откъса в епизода, които изобщо си струват в него. Джайм се млати с Брон, забавно е, приятно е – на кого не му харесва? Но после ставаме свидетели не само на остроумен диалог, а на направо брилянтен!!! Джайм разговоря с Тирион за това дали джуджето не е убило Джофри, а Тирион го финтира перфектно! Не мога да опиша сцената, трябва да я видите. Това е една от много, много малкото сцени, които са прекроени, за да изглеждат по-добре, отколкото в книгата. Залагам си тиквата, която след полунощ се превръща в каляска, че над конкретните реплики е положен 10 пъти повече труд от тези на Сив червей и пищната къдравелка. Както и на много други, уви.

После виждаме също една много изпипана сцена, където Джайм символично се отрича от семейството си, като подарява на Бриен меча, даден му от Тивин, за да може великанката да намери и отведе на сигурно място Санса Старк. А какво по-добро оръжие за тази цел от част от бившия меч на Нед Старк!

Сцената с Петир и Сансаааааааа…беше скучна. Няма да я коментирам, защото стигаме до втората част, която си струва. Олена Тирел обучава Марджери на курвенски номера, опа, женски, простете ми речника. Разправя туй-онуй каква мръсница е била като млада и общо взето казва на Мардж, че е по-голяма. Също така и признава, че именно тя е взела куриерско участие в предаването на богу дух на Джофри. Олена обяснява на внучка си, че е жизненоважно да започне да обработва малкия Томен, за да не даде шанс на скърбящата все още Церсей да го настрои срещу нея. И тя го прави – през нощта се вмъква в неговата стая и започва да плете мрежите си около него. И беше страхооотна сцена! Когато му каза, че ще бъде негова завинаги, ама не с романтичен тон, а с мръснишки намек, направо ми настръхнаха космите по ръката от кеф. И то много повече, отколкото при голите сцени. Даже си мислех, че по някое време ще си пъхне ръката под завивките…Не ме винете! Сериалът ми го причини!

И тук вече се връщаме в лоното на прозаичността…Едни дъъълги и безсмиииислени сцени. Джон от 24,5 епизода се кани да тръгне към дома на Крастър, а Бран и той се кани да ходи на някъде, но в крайна сметка нищо не се случва. Очаквах вместо да слушам дрънканиците на оня, дет’ закла Мормон, да гледам малко екшън, ама нъцки. За пореден път станахме свидетели на 20+ минути пълнежи, ринати с лопата.

И накрая сцена, където някакъв White Walker (Walk(t)er White xD) взема бебето, което е последният син на Крастър, и го отнася до едни други бели бродници, където някакъв странен такъв си слага пръста на бузата на бебчето и го превръща в – Бял бродник…Това нещо го няма в книгите. Държа да отбележа, защото ми се видя ненужно вкарано, НО взех, че направих разследване. И вижте на какво попаднах. Прочетете цялата статия, заслужава си, но мен ме мързи да превеждам в момента. Така че ни очакват доста интересни развои в шеста и седма книга!

Също така, забелязахте ли Варго Хоут в Нощната стража? Това ще бъде интересно, въпреки че подозирам, че ще бъде убит след сблъсъка с метежниците, след като се опита да отвлече или убие Бран. Поне така смятам. Може би даже ще убие Скръбния Ед или якото момче, на което му забравих името, за да има повече драма, сценаристите са способни на доста нововъведения…

И за финал какво мога да Ви кажа освен че си личи кои сцени изнасят епизода на гърба си и мисля, че няма как да не се съгласите, че действието върви страшно бавно и дразнещо. И както един колега, с когото гледахме серията, каза – „Съвсем спокойно можех да не я гледам и в пети епизод да не съм изпуснал нищо от нишката на развитие”. Еми не е ли така?

*Втора закуска

  1. krem_ka

    Брей, тоя път даже и на мен ми хареса ревюто, макар от епизода да съм си доста доволна. Съгласна съм, че тук диалозите изпъкнаха, а атмосферата в белобродническата къща и дръгливия кон беше супер епична!

  2. inferno

    Трябва да ти призная, че този път ревюто беше доста по – обрано и честно казано ми хареса. Съгласен съм с теб, че около Джон развитието е никакво, но може би това се дължи на факта, че на мен никога не ми е харесвал като персонаж – нито в книгите, нито в сериала. Колкото до Денерис винаги ме е кефела най – много тя и ме е яд, че и дават малко екранно време, а както сам се изказа това с превземането на Мийрийн си беше никакво. Епизодът не беше от най – добрите, но все пак си има своите моменти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 − 7 =