сериали

Може да сме върли фенове, но някои интересни факти за любимите ни сериали остават извън полезрението ни.

Някои зомбита умират не един, не два, а три пъти!

Бродещи, маниаци, хапещи, разлагащи се, гниещи, инфектирани или както най-често ги наричаме – зомбита. Tе представляват един от основните събирателни персонажи в любимия ни The Walking Dead, макар и да нямат реплики. 🙂 Заслугата за тяхното правдоподобно пресъздаване дължим на Грег Никотеро, който освен изпълнителен продуцент на сериала, е и гримьорът гений, който с непресъхващо въображение и лекота вдъхва живот на умрелите. Но знаете ли, че самият той е влизал в ролята на зомби и то не веднъж, а цели три пъти? Дебютът му като бродещ е още в първи сезон в епизода Tell It to the Frogs, където го виждаме сладко-сладко да похапва от една сърна. Втората му поява може да видим в следващия епизод (Vatos), където изиграва бродещия, който ухапва Ейми. Третата му актьорска изява и към момента последна е в The Suicide King. Равносметката – Никотеро е несравнимо по-успешен като супервайзор по специалните ефекти и гримьор на шоуто, отколкото като бродещ, тъй като и при трите му зомби-изживявания бива убит, съответно от Дейл и Деръл – първия път и от Андреа в следващите два случая.

The Knick е най-правдоподобният медицински драма сериал

2 Помните ли Доктор Куин Лечителката? А спомняте ли си как тя лекуваше всичко с топла вода и кърпи? Ако търсите точна представа за това какво е представлявала медицината в началото на 20-ти век, не ровете в книги или интернет, а изгледайте The Knick. Преди да започнат същинската работа по сериала, създателите на този шедьовър Джак Амиъл и Майкъл Беглър искали да се потопят в обстановката на онази ера и да станат експерти в сферата на тогавашната медицина, за да разберат по-добре кое е възможно и кое не, кое е реално и кое не. Те прекарват 5 месеца в задълбочени проучвания по темата преди да започнат дори да скицират идеите си за сериала. Автобиографията на хирурга Уилям Халстед „Genius on the Edge“, известната книга на Люк Санте „Low Life: Lures and Snares of Old New York“, както и множество стари учебници и медицински журнали служат за тяхната прецизна подготовка. Освен с медицинската си автентичност, сериалът може да се похвали и с историческата си акуратност – много от сцените, видяни в сериала, са точна възстановка на реално случили се събития като намушкването на полицая в седми епизод.

Една от най-продължителните сцени без прекъсване в телевизията може да бъде видяна в True Detective.

3 Нищо не доказва повече майсторството и храбростта на режисьора от продължителните сцени без никакви съкращения или паузи. Тези видове сцени изискват много координация, репетиция и професионално изпълнение от страна на актьорите. Те могат да отнемат дни или дори седмици, за да се планират, но когато бъдат завършени, могат да оставят публиката втрещена. В случая с True Detective сцената продължава невероятните шест минути – изключително дълго време за телевизионния свят, а дори и за големия екран. В сцената Ръст е под прикритие и ограбва къща на банда престъпници в търсене на информация, от която отчаяно се нуждае. Обирът се обърква и Ръст трябва да избяга от полицията и от престъпната банда, докато едновременно с това се опитва да запази невредим човека, който разполага с ценната информация. От началото на грабежа до дръзкото бягство на Ръст екшън сцената включва престрелка, смяна на множество локации, различни ъгли на заснемане и нито едно прекъсване. Епизодът е режисиран от Кари Фукунага. Според него в интервю за The Guardian, продължителната сцена е безценен инструмент за предаване на изострено чувство на тежест и напрежение.

Думата f*** е употребена само шест пъти в Breaking Bad!

AMC разрешава на сценаристите да използват само по веднъж думата fuck на сезон, стига тя да бъде цензурирана.  Лошата думичка се среща многократно в първоначалния сценарий, но изглежда, че на продуцентите от AMC не им харесва този факт и позволяват скромната бройка от по едва един fuck на сезон. За наше щастие думата bitch не попада в черния списък със забранени думи и слава Богу, иначе образът на Джеси Пинкман нямаше да е това, което е. Излишно е да уточняваме, че Винс и колектив се справят повече от блестящо, отсявайки шест сцени, в които да запазят така ценната, но неразрешена дума, и да извлекат максимума от нея. Нека ви ги припомним:

4

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

seventeen − 10 =