the walking dead

След като миналата година историята в The Walking Dead доста се отклони от тази в графичните романи на Робърт Киркман, втората половина на петия сезон направи нова заявка за връщане към оригинала.

Внимавайте за спойлери!

В първия епизод за тази година видяхме смъртта на Тайрийс, който всъщност трябваше да умре много по-рано – неговата глава отрязва Губернатора, когато атакува затвора.. В сериала смъртта му изобщо не беше толкова вълнуваща, а самият епизод беше един от най-неинтересните в историята на The Walking Dead. Още повече, че дори най-верните фенове на комикса едва ли са страдали много за този герой, тъй като, за разлика от образа на Губернатора, който в сериала беше перфектно развит, Тайрийс се различаваше от рисувания си първообраз по твърде много неща.

След това неубедително начало, зомби драмата започна да се движи в по-правилна посока. Депресиращата мрачна атмосфера от първите осем епизода се е запазила, а героите изглеждат по-обезверени от всякога. Ако нещата се развиват както трябва, скоро един от тях ще посегне на живота си.

Все пак вторият епизод от сезон 5 на The Walking Dead завършва оптимистично с появата на Арън, което всъщност е най-голямото връщане към сюжетната линия, начертана от Киркман. След срещата с Арън и Ерик (който още не сме видели в сериала, но вероятно се крие някъде наоколо) започва пътешествието към Александрия – последното убежище на Рик и групата. Много от нас бяха убедени, че Терминус е Александрия, но този път е сигурно.

Истината всъщност е, че нито смъртта на Тайрийс, нито появата на Арън ме развълнуваха толкова, колкото репликата „Ние сме живите мъртви“ на Рик, която е култова за всички почитатели на комикса. Да, ситуацията и тонът са съвсем различни (когато го каза в комикса Рик тъкмо се беше съвзел от комата, в която го беше изпратил Тайрийс и беше научил, че останалите вече не го искат за лидер), но посланието е същото – светът е различен и хората трябва да се приспособят, каквото и да им коства това. Този момент показва, че Рик вече мисли по същия начин като Шейн, Губернатора, Джо и Гарет – „лошите“ герои.

Ако си затворим очите за недостатъците на първия епизод, началото на втората половина на сезона е доста обещаваща и ми дават основания да вярвам, че създателите му ще представят по подобаващ начин рухването и съвземането на Рик в Александрия, след което започва създаването на „Новия свят“ и първата война след зомби апокалипсиса, преди това ще се запознаем и с останалите големи общества на оцелели, което ще е интересно за всички зрители.

  1. rungel

    Противно на масовото мнение на мен пък ми харесаха последните два епизода. Да – вярно е, че бяха „бавни“, а това е дразнещо от гледна точка на факта, че втората част на сезона е само 8 епизода, а вече минаха 2, в които нямаше много динамика и следователно прогресът на героите към следващата им цел се забавя, но пък точно такива статични епизоди за мен са истинска наслада за окото. Те се фокусират върху детайли, които биха останали скрити от погледа ни, ако се претрупат и наблъскат в епизод измежду много екшън и движение, а всъщност носят толкова силен смисъл и сериалът се нуждае от такива моменти. Като например сцената в 5х09 в гората със скелета и покълналите цветя между костите, която ни бе показана няколко пъти. Толкова проста, но важна съпоставка между един приключил живот и появата на нов такъв, което навява на мисълта, че въпреки всичките несгоди, за героите ни винаги има надежда. Друг супер силен момент в този епизод ми се стори халюцинацията на Тайрийз за радио предаването. Радиоводещият (btw в ролята е Андрю Линкълн, но с истинския си British English) най-вероятно ни представя обзор на геноцида в Руанда, който поразяващо много прилича на съдбата на нашите герои. В монолога са концентрирани толкова цветисти думи и изрази, които допълнително нагнетяват отчаяността. Като цяло 5х09 си беше нестандартен епизод, психеделичен, а 5х10 беше някакси си негово естествено продължение. Не съм засичала с точност, но няма да съм далече от истината, ако кажа, че половината епизод ни показваше само как групата се придвижва от точка А до точка В – едно безконечно скитане, на моменти чак да се чудиш – те имат ли някаква цел, или просто се движат сякаш по инерция? И това е доста добър въпрос, имайки предвид ситуацията, в която са изпаднали – има ли смисъл да продължават да се движат/живеят, съществува ли цел, на която да се уповават? Жадни, гладни, уморени, обезверени. Видяхме как отец Гейбриъл хвърля свещеническата си яка в огъня, сякаш се отрича от Господ, видяхме също как Деръл гаси цигара в собствената си ръка, сякаш проверява дали все още е способен да изпитва нещо, дали е жив, а в следващия момент го виждаме да изпада в безутешен плач. Видяхме Маги и Саша, чието поведение ясно показва, че търсят начин да се борят с мъката си по изгубените сестра и брат. Думите на Рик „We are the walking dead” нямаше да имат такъв резонанс, ако преди това не бяхме видяли тази постепенна градация от трагедии.

    • krem_ka

      Радвам се, че поне на някой са се харесали последните епизоди. Особено последния. Понеже аз не съм от тия хора. Дори кинематографската стойност на символиката не можа да задоволи това НИЩО, което ни бе презентирано в 5х10. Това да са тъжни и да се борят с мъката си сме го виждали не веднъж, това да са отчаяни и да не знаят на къде да поемат – също. В този ред на мисли, върнахме се сезони назад, когато се опитвахме да опознаем героите. Сега ги познаваме толкова, че се движим в реално време с тях и сме си писнали като стари гаджета.
      Макар Тайрийз да беше изключително скапан герой, за който на никой не му пукаше мисля, че доста се бяха постарали с изпращането му. За мен 5х09 си струваше да се погледне. Бяха го направили емоционално и чисто като операторска работа имаше какво да се види. Разочарованието е, че са се постарали толкова именно за Тайрийз… дори Сара изпратихме по-набързо 😉
      Искрено се надявам да раздвижат нещата, защото още един такъв епизод и ставам the watching sleeper.

    • karaul

      Браво! Много добре казано! И аз съм напълно съгласен….сериалът все пак е драма и който не му харесва знае къде е вратата. Всички тези силни моменти правят сериала уникален!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fifteen − 3 =