House of Cards

Обзор на ревюто

Режисура
Сценарий
Актьорска игра
Обща оценка

9.5

Стилен

House of Cards е сериалът, който показва как един човек може да се издигне почти от нулата до най-могъщата политическа фигура в свободния свят. Нужни са му единствено достатъчно безскрупулност, лицемерие и умствен капацитет. А ако пък действието се развиваше в България – вероятно само първите две.

„За тези от нас, които се изкачват до върха на хранителната верига, не съществува милост. Има само едно правило – ловувай или бъди ловуван.“

Според проучвания около 4 процента от населението на Земята се състои от социопати. Това са хора, които не изпитват чувство на вина или разкаяние, егоисти, които се отнасят с пренебрежение към потребностите на другите и към човешкия живот като цяло. При тях липсва съвест. Звучи като бившето ви гадже, нали?

Интересното е, че повечето от най-великите пълководци и световни лидери са били/са именно социопати. Политиката се оказва притегателен център за подобни хора. Явно е наистина полезно да не изпитваш угризения на съвестта, когато трябва да се занимаваш с държавни дела.

„За да се подобриш, трябва да се промениш. За да станеш перфектен, трябва да се променяш често.“

В House of Cards Франк Ъндърууд е блестящ пример за социопат, хранещ се с властта и контрола, който упражнява над другите хора. Израснал в малък град от южните щати, неговата амбиция и непоколебимост бавно и методично го изкачват по хранителната верига, за да се превърне в човека, който дърпа конците. Той е способен да сваля министри, да издига губернатори, да манипулира президента и да диктува вътрешната и външната политика на САЩ. Няма противник, когото да не може да надвие, няма граница, която да не е способен да прекрачи.

„Пътят към властта е павиран с лицемерие…“

Франк Ъндърууд е патологичен лъжец, овладял до съвършенство лицемерието. Той жонглира ловко сред различните лобита във властта. Ъндърууд е почти безгрешен и е винаги с няколко хода пред своите противници – един своеобразен Остап Бендер. Лицемерен е към хората, лицемерен е и към религията, тъй като се кланя единствено на себе си. Егоизмът и личният интерес са неговото верую. Не е филмов герой, който да харесаме. Всъщност, той олицетворява много от нещата, които ненавиждаме в политиците. Но поне не е дебел…

„Обичам тази жена. Обичам я повече, отколкото акулите обичат кръвта.“

Социопатите обичат да се обграждат с други като тях. Клеър Ъндърууд е студенокръвното същество, което Франк заслужава. Отношенията им са повече от странни, но химията между тях е неоспорима. Клеър е силна жена, която боготвори съпруга си и е готова да му прости всички прегрешения. Не ѝ мигва окото, когато трябва да прекрачи всякакви морални граници заради него. Дори беглите наченки на съвест при нея с времето се изпаряват, подобно на доверие в български политик. Робин Райт определено изгражда по феноменален начин този образ.

„Сред всички неща, които ценя високо, правилата не са едно от тях.“

Социопатите всъщност разбират много добре разликата между добро и зло. Но не виждат нищо нередно във вършенето на зло и не изпитват вина, защото са водени от чист прагматизъм. Това се вижда още в първата сцена на сериала, в която Ъндърууд „върши необходимото“. Социопатите са изкусни манипулатори, благодарение на неустоимия си чар и способността да „четат“ хората. Много бързо разбират какво искат другите и се възползват безпроблемно от слабите им места. Правилата не важат за тях, а забиването на нож в гърба е ежедневие, което не се наблюдава дори в Ирак. Във всеки диалог, който води Франк, се забелязва какъв невероятен кукловод е и колко лесно убеждава събеседника си в собствената си правота. В паяжината му попадат множество безпомощни мухи – конгресмени, сенатори, журналисти, бизнесмени, и всички те осъзнават твърде късно последствията от това да му помагат.

„Колкото е по-висока планината, толкова по-опасна е пътеката.“

Едва ли има нужда да казвам, че в House of Cards Кевин Спейси е блестящ в главната роля. Той е този, който ни развежда из коридорите на властта, а с интонацията, с която говори, влиза под кожата на зрителя. Неговият Франк е свръхинтелигентен и свръхпроницателен, винаги излъчващ студенина и заплашителност – неща, с които не би могъл да се похвали нито един български държавник. Разпуска с разговор на по цигара с жена си, игра на плейстейшъна си, тренировки в мазето или изработване на военен макет. Но най-притеснителната му черта е, че е способен да се обръща директно към зрителите и да разяснява коварните си планове, както и наблюденията си върху човешката същност.

„Ако никога не сме правили нещо, което не трябва, никога няма да се почувстваме добре, когато вършим нещо, което трябва.“

House of Cards се явява римейк на едноименния английски сериал от началото на 90-те, който пък е адаптация на книгата на Майкъл Добс. Непрестанно се прокрадват и различни Шекспирови елементи. Сериалът е заснет със стил. Цветовете са студени, много от сцените се развиват през нощта – явен знак, че се намираме от тъмната страна на политиката. Неслучайно първите два епизода са дело на Дейвид Финчър, който е и продуцент. Действието може и да се развива на по-бавно темпо, но сценарият е интригуващ, а диалозите са изключително интелигентно написани.

Третият сезон на House of Cards ще бъде достъпен по Netflix изцяло на 27 февруари. Той ще ни даде и така чакания отговор на въпроса: „Колко здрава ще се окаже къщата от карти, която изгради Франк Ъндърууд?“ Със сигурност има какво да се види.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × one =