The Knick

Туптящият пулс на The Knick

Туптящият пулс на The Knick и как се прави въздействащ саундтрак.

Ако първоначално сте били озадачени от модерната електронна музика, използвана в саундтрака на медицинската драма The Knick на Стивън Содърбърг, чието действие се развива в началото на 20-ти век, то не сте единствени. Идеята хваща неподготвен дори самия композитор на шоуто Клиф Мартинес.

Премиерата на втория сезон е все още далече, но нека си припомним света на The Knick с едно интервю на музикалния гений и един поздрав с емблематичен трак от пилотния епизод:

„Най-важното нещо, което обикновено Стивън прави и което най-добре може да опише подхода му, е, че той праща груба скица на общата картинка. Големият проблем с The Knick бе тази временна музика, която той използваше, докато правеше постпродукцията. Той ползваше моята музика от Drive, Contagion и Spring Breakers, което си беше изненада, защото тя изобщо не пасва на действителното време в сериала. Даже точно обратното – беше тотално противоположна“ – споделя Мартинес пред TVGuide. „На пръв поглед изглеждаше рисковано, защото цялата идея на шоуто е да се опита да пренесе зрителя в 1900 година в Ню Йорк и всичко води натам с изключение на музиката. Разговарях със Стивън по телефона и го попитах: Сигурен ли си, че искаш да направим точно това? А той отвърна: „Да. Всичко ще е електронно. Ще бъде модерно. Умишлено е.“ И след няколко седмици тази музика се превърна в звука на сериала“.

В действителност подтикващият електронен саундтрак е туптящият пулс на драмата, който ни инжектира с енергия и това изглежда някак си напълно естествено, независимо колко анахронична е музиката. Пристрастеният към кокаин д-р Джон Такъри (Клайв Оуен) е пионер в хирургията и се намира в първите редици на модерната медицина, може би именно неговият иновационен начин на мислене е породил идеята за този напредничав звуков пейзаж.

„Тази и други подобни теории се появиха, след като видяхме, че саундтракът сработи. Четох едно ревю, в което се казваше, че една от музикалните теми на шоуто символизира бъдещето и модерността, Индустриалната революция и т.н. Помислих си, че мога да го използвам.“ – казва Мартинес смеейки се. „Но ако трябва да бъда честен, не съм имал никакви теории, обясняващи защо музиката проработи в онзи момент. Просто изглеждаше, че нещата се получават. Смятам, че точно това е начинът, по който музиката действа и също така вярвам, че доказва теорията, че докато тя служи на драматичните функции на филма или телевизионното шоу, то тя пасва идеално.“

Мартинес, който е и член на Залата на славата на рокендрола от времето си като барабанист на Red Hot Chili Peppers, ползва поне един инструмент от онзи период (началото на 20-ти век) като вдъхновение. „Единственото нещо, което наистина ме порази като звук, бе калиопата (бел. прев. музикален инструмент, който свири на пара или компресиран въздух през тръби, най-често направени от локомотивни свирки).“, казва той. „Използвах много електронни звуци, с които се опитах да подражавам на звука от калиопа, като по този начин загатвахме и за епохата.“ Мартинес използва и китари, един от любимите му инструменти, както и Cristal Baschet (бел. прев. акустичен музикален инструмент от групата на фрикционните идиофони). „Този звук винаги прави интересен контраст, когато го поставите срещу нещо, което е тотално електронно и синтетично“, казва той. „Винаги съм харесвал да се смесват органични и неорганични звуци, а Cristal е инструментът, който считам, че е наситен с емоции подобни на тези, които поражда звукът на калиопата.“

Мартинес признава, че често черпи вдъхновение от неща, които нямат нищо общо с проекта върху който работи. „Когато правих Solaris, тамън си бях поръчал комплект стийл-панове (бел. прев. вид метални барабани) и нещо ме човъркаше отвътре да ги вкарам в саундтрака по един или друг начин. Така че винаги се случва нещо музикално в живота ми, което хваща вниманието ми и подсъзнателно повлиява на работата ми“, казва Мартинес. „Мисля, че в някакъв момент, докато работих върху The Knick, бях видял Kraftwerk (бел. прев. немска музикална група, която има ключов принос в развитието на електронната музика) в Disney Hall и някак си ми мина през ума: „Аха, това е!“ Осъзнах, че искам да направя нещо, което да звучи като пионерите на електронната музика. Те бяха едни от първите творци, които правеха електронна поп музика и ми послужиха като вдъхновение.“

В The Knick Мартинес и Содърбърг продължават своята дългогодишната съвместна работа. Дуото си е сътрудничило във филми като Sex, Lies and Videotape, Solaris, Narc and Traffic, последният от които донесе на Мартинес номинация за Грами. „Той е изключително артистична личност и притежава уникален усет и философия за това как музиката трябва да се използва във филма“ казва Мартинес за Содърбърг. „Съгласен съм с неговото мнение относно филмовата музика – трябва да запазим нещата прости, да не сме очевидни. Да се опитаме да направим нещата малко по-драматични и емоционално двусмислени, така че публиката да има избор. Той обикновено използва музиката пестеливо и мисля, че това ѝ придава по-голямо въздействие.“

Съществува друга, по-важна причина, заради която Мартинес казва “Да” на Содърбърг, когато става дума за The Knick. „Когато повечето хора идват при теб, защото са харесали работата ти в конкретна продукция, винаги има нещо като недоизказано задължение, сякаш трябва да композираш музика, която да наподобява предишния ти труд, това, което те де факто вече са чули и харесали. Стивън винаги казва: „Искам да направиш нещо, което досега никога не си правил“, споделя Мартинес. „Повечето хора няма да те наемат, за да сътвориш нещо, което до този момент не си правил, но хората, с които си имал взимане-даване искат точно това.“

В The Knick Мартинес определено прави нещо, което никога не е правил преди: създава саундтрак за 10-часов сериал. „Най-голямото предизвикателство е скоростта, с която трябва да бълваш готови парчета“ казва той. „В игралните филми обикновено има една или две теми, но когато правиш нещо, което продължава десет часа, се озоваваш в ситуация, в която режеш, поставяш, рециклираш и натъкмяваш значително кратък музикален материал по всевъзможни начини. Предизвикателството е да вземеш съществуващия материал и да промениш предназначението му, правейки го съвсем малко по-различен, но същевременно оригинален. Това ми хареса, защото използването на един и същ мелодичен и хармоничен материал придаде навързаност на шоуто.“

Оригиналният саундтрак от първи сезон, който съдържа 20 трака, е вече пуснат в продажба. Въпреки че Мартинес не може да определи своя фаворит, той признава, че харесва няколко експериментални парчета, включени във финалните надписи на сериала.

„Няма основна тема … и не направих тема за финалните надписи, защото винаги съм искал всеки епизод да завършва с музиката от последната сцена. Така всеки епизод приключва с различна музика“, казва Мартинес. „Това е един от най-важните моменти в саундтрака, тъй като дава шанс да обобщим вашата музикална история, без картина, без диалог. Музиката не се конкурира с какъвто и да било друг звук. Това е страхотно място, където тя изпъква. Затова финалните надписи се превърнаха в любимото ми място. Използвах това поле за изява и за да направя нещо неочаквано. Едно от парчетата се казва ‘Falling off a Bicycle’, а друго ‘Goodnight Nurse Elkins.’ Тях ги композирах самостоятелно, автономно от всички останали, не бях писал нищо подобно за останалата част на сериала. На практика използвах най-тежката си музикална артилерия за финалните надписи.“

Мартинес, който си партнира с Грегъри Трипи, няма много време за почивка. Cinemax поръча втори сезон на The Knick, който отново ще бъде режисиран от Содърбърг.

„Не знам какъв точно ще бъде тонът на втория сезон“, казва композиторът. „Определено бих искал да продължа със същата тематика, да има музикална свързаност между двата сезона, но се опасявам, че това може да ме направи твърде мързелив и просто да копи/пействам през предстоящия сезон.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 + 10 =