ТВ сезон 2014-2015 е в разгара си. Кое обаче (не) си заслужаваше през текущия сезон.

Продължавам с впечатленията си от настоящия сезон. Първата част може да видите тук.

Ще вмъкна и мнението ми за 25-ти сезон на The Amazing Race, който свърши през декември, но чак сега успях да го догледам.

The Amazing Race (25 сезона, в момента върви 26-ти) – Подобно на Hell’s Kitchen-a, така и тук се замотах и ми отне повечко време да го изгледам. Съвсем нормален сезон, без да блести с нещо. Нито участници, нито специфични интересни места. НО няма как да не се отбележи невероятната Бетани Хамилтън. Отвъд вдъхновяваща и борбена е тази девойка. Абсурдни неща видях от една девойка без 1 ръка… Всички запознати със състезанието знаят, че някои изпитания са си доволно трудни. Тя мачкаше във всяко едно от тях. Меко казано заслужава адмирации! Клише е, но наистина, ако имаш вяра и воля, всичко може да постигнеш. Ненормално, просто!

Perception (3-ти сезон, завършен?) – Хвърлете направо един погледа на lastlook-a тук.

Sleepy Hollow (2-ри сезон, подновен) – Още в първия сезон си имаше слабите епизоди и дори подновяването беше под въпрос. Подновиха го, но сценаристите пак продължиха с колебливите решения. Рейтингите паднаха на половина и на теория изглеждаше, че ще бъде отсвирен от телевизията и от мен. Е, телевизията му даде нов шанс – уволниха главния сценарист и сериалът беше подновен за 3-ти сезон. Ето, че след изглеждането на сезона (което се забави, защото тоално ми доскуча) и аз бих му дал нов (последен) шанс есента с новия сезон. Последните епизоди бяха доста добри и леко се реваншира за слабите епизоди преди това. Най-хубавото нещо в сериала си остават Крейн и Абигейл – прекрасна екранна двойка с изключителна химия между тях.

Saving Hope (3-ти сезон, подновен) – И него го бях поизоставил, та направо забравил. Отделих му един следобед и приключих с този сезон. Много емоционален, изпълнен с изключително интересни и заплетени случаи. Вече не се сещам с какви думи да описвам този сериал… Наистина. Странно е да кажеш за медицински сериал, че те разпуска, но Saving Hope сериал носи някакво разпускащо и емоционално чувство. Във всеки епизод има по една брилянтна песен, която събира всички тези чувства от целия епизод и в края по време на слушането ѝ осъзнаваш колко готин сериал е това. Колко емоции вкарва в теб и чисто и просто те забавлява и релаксира. Финалът на сезона беше едно от най-емоционалните неща, които съм гледал в последно време. Въпреки че е логично да изгубим някой от Чарли и Джоул, не очаквах, че наистина ще се случи. Много тъжна сцена, подкрепена с две убийствено добри песни. Силата на сериала си остава точно тази емоция, която вкарва в теб дадена сцена. Любимо сериалче, очаквам новия сезон.

Better Call Saul (нов, подновен) – В Breaking Bad видях едни от най-силните и въздействащи актьорски изпълнения изобщо в телевизията. Очакванията към този проект бяха доста големи, въпреки че лично аз не очаквах да ме смажат с нещо уникално. Така и се случи – от първия до десетия епизод изобщо не можаха да ме изумят с нещо невиждано. Дори напротив, случи се точно това, което не исках – преживях отново мъчителното начало на първия сезон на Breaking Bad. Върнах се години назад с безумно тежките и тегави първи епизоди на един сериал, който стана любим, но не се славеше със забързано темпо и имаше десетки спрели сцени. Тук същата работа – доста бавно развитие, силни сцени, добра актьорска игра, но имаше и безумно скучни, мъчително дълги и безсмислени такива. Ако не беше конкретно този сериал, а друг подобен, щях вече да съм го спрял. Да, диалозите са силни, но трябва да бъдат подкрепени с нещо повече от добър актьорски състав. Липсваше ми историята, липсваше ми нещото, което да ме кара да искам още и още епизоди. Цял сезон ни готвят момента, в който работливият и честен Джими ще се превърне в Сол. И какво видяхме? Нищо. Изумително слаб финален епизод. Изключително разочарован съм, но ще видим натам. Ако продължава в същия дух, ще си кажем сбогом.

12 Monkeys (нов, подновен) – Базиран на филма на Тери Гилиъм от 1995г. – 12 Monkeys. Истински ме изненада и с всеки нов епизод ставаше по-добър. Началото беше под средното ниво за пилотен епизод, но още с втория и третия епизод започна да набира сила и всеки нов беше по-добър от предния. Историята се завързваше и надграждаха до самия финал. Финалът беше интересно представен и им се получи доста добре! Изобщо целият първи сезон беше на повече от прилично ниво. С кеф ще загледам втория сезон.

Helix (2-ри сезон, не е ясно) – В миналогодишните части може да видите мнението ми за първия сезон – бях потресен от мисленето „на парче“ на сценаристите и карането им епизод по епизод. Имаше толкова безумно малоумни сцени и решения на героите, че се изумих как получи подновяване. Е, началото на този сезон, та дори до 7-8 епизод нещата бяха коренно различни. Изглеждаше сякаш са уволнили всички некадърни сценаристи от първия сезон и накрая са хванали една интересна история. Премятането в сегашно време и след 30 години беше страхотно направено и носеше мистерията. Случаят беше добре измислен, имаше интересни образи… Но след появата на Джулия на острова и изчезването на „30-те години“, всичко тръгна стремглаво надолу. Отново с абсурдни решения на сценаристите. В половината имение има нещо като бунт и гонене на докторите, но в същия момент в друга стая не знаят какво се случва… Абсурдно е меко казано! Финалът беше… толкова елементарен и абсурден, че направо се чудя как са им дошли тези идеи. И по-скоро липсата на идеи и елементарен финал. Яд ме е, защото наистина ми беше интересно, но с последните 6 епизода ми идва да си разбия главата в стената. И още повече ме е яд, че заради първите пак бих му дал шанс за нов сезон.

  1. Анонимен

    За Better Call Saul съм съгласен с написаното от статията.
    Аби и Икобот са интересни като герои но ме е страх сериала да не остане без край след края на трети сезон пък и мисля, че щеше да е добре да го прекратят с края на втори.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × five =