The Exorcist

The Exorcist

В The Exorcist отец Томас Ортега е новото лице на Католическата църква – прогресивен, амбициозен и разбиращ. Той е глава на малко, но отдадено папство в предградията на Чикаго и дните отминават един след друг, без Ортега ни най-малко да подозира колко много ще се променят нещата съвсем скоро – и то не непременно към добро…

Семейство Ренс е най-нормалното и обикновено американско семейство, което някой може да срещне – но външният вид много често лъже и то жестоко. Хенри, главата на семейството, се възстановява от скорошна травма; голямата дъщеря Катрин се е превърнала в отшелник, отказвайки да напусне дори собствената си стая, а пък по-малката ѝ сестра Кейси (Хана Касулка, „Истинска кръв“) твърди, че чува и вижда странни неща в голямата им къща – най-лошите от които са гласовете. Гласове, които сякаш идват от самите стени… Отчаяна, майката на двете момичета, Анджела моли за помощ отец Томас, убедена, че има нещо в къщата – нечовешко присъствие, което изплита отровната си мрежа около семейството ѝ и трови умовете им. Отец Томас приема… без да има ни най-малката представа в какво се забърква…

Дълбоко в бедняшките квартали на Мексико Сити, друг свещеник се е отдал на борбата със злото. Отец Маркъс Кийн е сирак, отгледан и обучаван от малък във Ватикана, за да води война срещу невидимото – тъмните неща, които живеят и се хранят в сенките, скрити от очите на нормалните хора. Маркъс е всичко, което отец Томанс не е – безмилостен, погълнат напълно от мисията си и на моменти брутален… все неща, които често го изправят срещу вечния му противник в Църквата – Отец Бенет.

И сега двамата свещеници – идеалистът Томас и безпощадния Маркъс – се оказват единствената надежда на семейство Ренс срещу древна сила, събирала мощ в продължение на десетилетия.

В последно време настъпи лек бум на хорър филмите (и сериали) със свръхестествена насоченост. Всъщност „бум“ е силна дума – жанрът винаги е изобилствал от истории за духове, демони и всякакви същества от онзи, Другия свят, митичен или не. В последно време обаче тези истории печелят с това, че са направени добре, със стил и с доста сериозни усилия, вложени в тях. От игрални филми като двете части на „Заклинанието“ на Джеймс Уан и (според мен) незаслужено подцененият „Избави ни от Злото“ на Скот Дериксън, до сериали като създадения от Робърт Къркман (по-популярен с другото си творение – „Живите мъртви“) „Изгнаник“, този специфичен поджанр на съвременния хорър е по-популярен от когато и да било в близките десетина години – или поне така изглежда отстрани.

Много хора са съгласни, че в жанра има малко истории, които имат силата и заряда на култовата класика „Заклинателят“ на покойния вече Уилям Питър Блати. Романът, издаван у нас няколко пъти, е екранизиран за първи път през 1973 от Уилям Фридкин („Френска връзка“). Следват още четири филма, като последният – „Доминион“ на Джон Франкенхаймър („Островът на Доктор Моро“) излиза през 2005-а година.

И ето че сега, в епоха, когато телевизионните сериали стават все по-добри като качество на продукцията, а и по-гледани от преди, беше само въпрос на време преди и тази класика да се появи на малките екрани. И въпросът, който мнозина си задаваха, когато The Exorcist, сериалът по „Заклинателят“ беше обявен, бе „ще си заслужава ли крайният продукт“. Отговорът е: категорично ДА.

Част от причината The Exorcist, който е продължение на оригиналния първи филм, да ми хареса толкова е, че (да, знам, звуча като тотален еретик, ама какво да се прави) аз всъщност… не харесвам особено първия филм. Да, знам, че е класика, знам, че една камара хорър фенове се надпреварват да ми обясняват колко е атмосферен и зловещ и какво ли не още, само че… на мен просто не ми подейства. Знам ли, може би отдавна вече не се впечатлявам толкова лесно, или причината е друга, няма значение (макар че книгата всъщност ми допадна и то повече, отколкото очаквах). Да се върнем на The Exorcist.

Действието на The Exorcist във всичките му десет епизода се развива плавно, нито твърде бързо (лично според мен бързото действие убива всякакъв хорър още в зародиш), нито прекалено бавно. Темпото му наподобява точно на класическа хорър история, смесваща в себе си едновремешните разказвателни похвати в жанра с новите технологии (отговорни за някои доста впечатляващи сцени в сериала) и новото хилядолетие, когато се и развива действието му.

Пресилено би било да нарека сериала „нечовешки силен“, обаче ще го направя, не на последно място защото ми допадна доста повече от „Изгнаник“ примерно (който имаше своите много силни моменти, но и някои не дотам добри решения – които ги има и в комикса обаче, така че това не е вина на създателите на самия сериал, но това е друга тема).

Запазващ вечните елементи и теми на „демоничния“ поджанр в хоръра – темите за падението и изкуплението, съмнението и преоткриването на вярата, колкото и изтъркано да звучи всичко това, The Exorcist определено си е заслужил мястото в поредицата и то точно до оригиналния филм и дори преди него като стил и сила – щом твърдя, че не съм харесал оригиналния филм, представете си какво ми е мнението за следващите четири…

От актьорите Бен Даниълс има ужасно силно присъствие като отец Маркъс, преживяващ един вид криза на вярата след като е изгубил живота на дете по време на скорошен екзорсизъм – може би един от любимите ми герои в телевизията напоследък (когато атеист ви каже, че герой, свързан с Църквата, му е любимец, значи нещата са сериозни, хе-хе). Не по-зле се справят и останалите актьори – от Алфонсо Херера, изпълнил отлично ролята на младия отец Томас, през симпатичните Бриана Хоули и Хана Касулка до зловещия Робърт Емет Лъмли, влязъл в ролята на нещото, представящо се като Търговеца, дошло за да вгорчава живота на невинните. Особено добра роля прави и вече възрастната Джина Дейвис като Анджела, която крие мрачна тайна от миналото си, където може би се крият корените на всичко случващо се сега.

И след като изредих почти целия актьорски състав (да, толкова добър е каста), мога да приключа с думите, че ако The Exorcist може да се приеме като пример за бъдещето на хоръра в телевизията, то аз, като дългогодишен (и напоследък леко претенциозен) фен на жанра, определено съм спокоен за него. Защото във време, когато из телевизиите шестват тийн вампири, измъчвани от любовни страсти, създания на мрака и каквото още друго се сетите, свързано с млади и често неразбрани герои (признавам, обаче, фен съм на „Ловците на сенки“, какво да се прави), появата на мрачен, стилен и епичен чист хорър сериал е само по себе си събитие.

От друга страна аз успях да се удържа през няколкостотин думи да не издам нито един спойлер, поне доколкото видях (макар че едва ли има фен на жанра, който вече да не го е гледал), така че приемам това ревю като една малка победа.

И за последно (ама наистина) – ето така трябва да изглежда един хорър сериал. Премерено действие, добър сценарий и силни, отдадени актьори. И най-вече отлично изградени и дълбоки персонажи. Защото хорър без герои за които да ни пука, не е хорър – няма ли герои, които да се държат като човешки същества, за предпочитане нормални, значи няма и напрежение, поне за мен. Защото, честно казано, никой не може да изпитва каквото и да е, когато на екрана се случват лоши неща на герои, изрязани от картон.

Съдейки по това, което се случва в телевизията напоследък, бъдещето на жанра се очертава доста, доста добро.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

twelve + 14 =