Доктор Кой – класика в жанра. Всеки почитател на сай фай жанра би го харесал, най-малко. А като цяло всеки може да намери нещо, заради което да гледа Доктор Кой. В сериала има всичко, което можеш да си представиш – фантастика, драма, комедия, ужаси, трилър, екшън, всичко. Единствено мюзикъл още не сме видели, но сигурно и това ще стане. Това е сериал, познат на всички великобританци, той е нещо като Дързост и красота, но интересно и реалистично, доколкото жанрът го позволява. Което прави англичаните още по-готини, понеже хората знаят какво да харесват и продуцират(все пак всички знаем Хари Потър). Следващата година се навършват цели 50 години от началото на сериала, от който са тръгнали поредици книги, игри, други сериали, филми, фигури и какво ли още не. След 32 сезона, 784 епизода и един телевизионен филм, Доктор Кой продължава да покорява сърцата на милиони фенове по света, утвърдявайки безспорния си успех. Но на какво се дължи той? Какво държи поколения наред да не спират да гледат сериал с жанр, който много рядко сполучва в телевизията и почитателите на който често търпят подигравки заради предпочитанията си? Много малко са реално успешните сай фай сериали по света. Много от тях се излъчват по кабелни телевизии с малка, но лоялна фенбаза, но Доктор Кой определено се разграничава от всички тях.

Десетият Доктор

Създател на оригиналния сериал, продължил от 1963 до 1989, е Сидни Нюман, който преди 15 години почина. През 2005 г. BBC продължават сериала под ръководството на Ръсел Т. Дейвис, който по-късно след края на четвъртия сезон оставя всичко в ръцете на един от своите сценаристи – Стивън Мофат. За оригиналния сериал не мога да кажа много, понеже не съм гледал много от него, но на някой хора определено би им харесал. Лично аз гледах новия сериал и нямах абсолютно никакъв проблем да разбера историята и героите в него. Мога да отбележа наблюдение, което е очевидно за феновете на сериала, но тези, които се чудят дали да го гледат, могат да го имат на предвид. Епизодите на Ръсел Т. Дейвис – от първи до четвърти сезон, са по-скоро от типа „movie of the week“ – всеки епизод е отделна история, която е леко свързана с предишния, но и да не уловиш препратките към минали епизоди, не пропускаш много. Единствено на важни събития като начало и финал на сезон се развиват по-продължителни MOTW-епизоди. Още през тези сезони си личи, когато Мофат е бил сценарист – винаги безусловно увлекателни и оплетени истории и интригуващи герои, макар и за един епизод. Когато той поема нещата в свои ръце – от пети сезон нататък, ясно започва да си личи постоянството в историята – почти във всеки епизод има препратка към мистерията на сезона или към някое събитие в бъдещето, или просто история, водеща към определено събитие. Вече ще е по-трудно да изпуснеш епизод и пак да разбереш какво е станало. Много ясно си личат и любимите ми мотиви за време – все пак Докторът е лорд точно на това. Има страшно, главозамайващо оплетени истории, които ще те оставят да четеш обяснения след това в Интернет. За мен това е един плюс за последните 2 сезона, понеже съм много голям любител на сложните главоблъсканици и истинските мистерии. Но това не значи, че това е по-добрата част от сериала. Плюсът на предишните 4 сезона са героите. Дейвид Тенант прави страхотно изпълнение като десетия Доктор и е страшно чаровен и интересен. Придружителите му са винаги от типа герои, в които моментално се влюбваш. Когато един от тях трябва да си тръгне се тръшкаш и ядосваш на новия, но когато „новият“ си затръгва – е, пак същото. Такъв тип герой в последните 2 сезона лично аз откривам единствено в Ривър Сонг, която отново е творение на Мофат още от времето на Дейвис. Но мнения много, предпочитания – най-различни, така че искам да ви оставя вие да прецените за себе си кой от многото аспекти на сериала ви харесва. Но определено има по нещо за всеки.

Единадесетият Доктор

Историята е много проста, но както всички знаем – гениалните неща са простички. Докторът е Времеви лорд, последният от расата му, който се регенерира, за да не остане прекалено дълго в едно тяло. Той пътува с различни придружители и помощници из най-различни планети по най-различни времена с помощта на неговата машина на времето – ТАРДИС(съкращение от „Времево и относително измерение в пространството“ на английски). Това е, нищо повече, нищо по-малко. И какво тогава прави Доктора толкова увлекателен и интересен? Всеки епизод(или няколко епизода) представят различна история. Докторът намира свой придружител, за да не е сам и заедно те отиват на някоя чужда и далечна планета или се срещат с кой ли не, включително и известни личности в миналото и бъдещето(най-различни кралици, Шекспир, Чърчил, Хитлер и кой ли не още). Самите истории са страшно увлекателни и винаги нетипични. Представете си как извънземни нападат кралица Виктория или отдалечени астронавти намират Дявола в космоса. Да, това са типичните епизоди на Доктор Кой. Наистина, има някои по-скучни и безинтересни епизоди, но те също са по някакъв начин атрактивни, пък и бързо се гледат.

Докторът има много придружители, които му помагат и не го оставят сам, но в крайна сметка един след друг си отиват и оставят нов да ги замести. В момента най-известните са тези от новите епизоди на сериала – Роуз, Марта, Дона, Сара Джейн Смит и сегашните Ейми и Рори. Те винаги имат интересна история и особен характер – Роуз е силно привързана към Доктора и го обича. Марта постепенно достига до подобно положение. Дона е първата, която се дразни от Доктора и не му отстъпва, Ейми също е своенравна, с щури и гениални идеи. Те се изправят срещу най-различни врагове – от типичните извънземни за изтребване, до класическите „bad guys“ в сериала – извънземни от расите Далек и Сайбърмен и Господарят(The Master) – те всички искат целия свят за себе си, но както единадесетия Доктор каза веднъж „Най-голямата грешка на който и да е план… съм аз в него“, така че те никога не успяват да му се измъкнат. Макар и да звучи малко детско, налудничаво и като една голяма фантасмагория, Доктор Кой определено очарова с всичко, което има да даде, било то и най-голямата и небивала измишльотина, която сме гледали. Винаги има хумор, винаги има напрежение, страх, вълнение, мистерия, вълшебство и най-важното… винаги доброто преживяване е гарантирано.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eight + 20 =