Вчера за последен път видяхме Амелия Понд, Момичето, което чакаше, и Рори Уилямс, Последният центурион. Е, мога да кажа, че не го усетих така.

Епизодът бе завръщането на Ривър Сонг за поредното приключение с Доктора, а и завръщането на може би най-легендарните чудовища в новият Доктор Кой – Ридаещите ангели. Ако погледнем епизода от изолирана гледна точка, абстрахираме се от голямата реклама за последния епизод на семейство Понд, голямото завръщане на Ангелите и всичко – да, беше прилична история. Имаше обрати, които бяха нетактично издадени месеци преди излъчването – появата на Ангелите, Статуята на свободата като Ангел, появата на Ривър. Имаше и обрати, които, разбира се, нямаше как да бъдат издадени, но с напредването на епизода, бяха станали предвидими. Ето и за какво говоря, последната история на Ейми и Рори. Знаете какво ще ви каже Ривър, ако все още не сте гледали епизода.

Ейми, Рори и Докторът са в Ню Йорк и си прекарват чудесно, Докторът чете някаква книга, която се оказва написана от Мелъди Малоун, позната още като Ривър Сонг, и която е подробно описание на всичко, което ще се случи. Изведнъж Рори изчезва, появява се Ривър и започва една каша. Оказва се, че Манхатън гъмжи от Ридаещи ангели, които са устроили малък мотел в нещо като батерия. Знаем, че те се хранят от енергията от пътуване във времето, така че който влезе в сградата, бива пращан безброй пъти на различни места из мотела, в различни времена, и така до смъртта си. Рори за съжаление попада в сградата и задачата на Доктора, Ривър и Ейми е да го измъкнат. Има няколко драматични сцени, Ривър започва да се държи като истинска съпруга на Доктора, Ейми вижда бъдещият Рори, побелял от старост и прекарал живота си в лутане из сградата, умира в ръцете й и решава, че трябва да го спаси като създаде парадокс. Колко оригинално, за пръв път го правят това, честно. Предсказуемата сцена се подобрява от самоубийствените, но доста романтични намерения на двамата. Рори и Ейми умират за около секунда, което възпрепятства  всичко след този момент да се случи – лутането на Рори, смъртта му и т.н. Така те унищожават източника на енергия на всички Ангели, ефективно убивайки ги… но, о,шок, само така си мислят. В момента, когато се връщат живи и здрави, един останал Ангел взема Рори и го праща някъде-си във времето и Ейми отново решава да се жертва и да разчита на шанса Ангелът да я прати на същото място като Рори. И това е всичко, така си отидоха Понд. Заживели щастливо заедно след едно посредствено, насилено емоционално и нелогично изпращане.

Докторът не можел да отиде в същата година, в която са те. Ами да отиде в следващата. Щом Ривър може и трябва да ги посети, да им каже да си организират среща. Ще се получи друг унищожителен парадокс единствено, ако Докторът отиде в с Тардиса в същата година. Ами да отиде с устройството за телепортация на Ривър, да отиде не в Ню Йорк, а в близък град и да вземе влака. Такава нелогична, необмислена, невпечатляваща история идва от под пръстите на човека, който вкара героиня в на пръв поглед напълно случаен и обикновен епизод с вече измислена история за 3-4 години напред, който в два поредни сезона разказа една от най-сложните и объркани истории, които съм виждал, който създаде толкова привлекателни и интересни герои. Много хора плакаха, много го хвалиха, но за мен, подчертавам, за мен епизодът беше една обида. Мофат е писал далеч по-объркани, интересни и емоционални истории. Ейми и Рори са преживявали къде-къде по-невъобразимо страхотни събития, за които всеки би им завидял. Величието на двамата герои, макар и не толкова голямо, колкото предишни придружители на Доктора, бе далеч от оценено, предадено, въплътено и изразено подобаващо. Изводът за мен е, че Амелия Понд и Рори Уилямс заслужаваха много по-добро изпращане, с което да останат трайно в историята на Доктор Кой. Вместо това получиха едно съвсем обикновено и недостатъчно сбогом.

За пореден път Стивън Мофат ни доказа, че той може да пише истории, не герои. А този път и историята не бе толкова впечатляваща както обикновено и далеч не бе както Карън и Артур(Ейми и Рори, съответно) я оцениха като „връхната точка“ на героите им. Можем единствено да се надяваме, че Озуин или каквото и да е името на новата придружителка на Доктора да ни предостави с по-задоволяващи истории или поне с подобаващо изпращане някой ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three × 5 =