Всяка година в телевизионния ефир се появява по един сериал, който изпъква пред останалите. И то не по-добър начин. Този път “честа” се пада на Hannibal.

След неуспешния рибуут на The Munsters – Mockingbird Lane, неимоверно талантливият, но вечно пренебрегван, Брая Фулър ни дарява с рибуут на любимия на всички канибал – Ханибал Лектър. Шоуто е на NBC и ще го излъчват в четвъртък от 22.00 часа, което е по-гарантирана смърт и от излъчване в петък. След спирането на „Спешно Отделение“ никой сериал, излъчван на това място, не е издържал повече от един сезон. Всичко това е много тъжно, защото Hannibal определено си заслужава гледането.

През този телевизионен сезон се появиха редица сериали за серийни убийци. Hannibal трябва да успее да се открои, благодарение на майсторския си сценарий и актьорски състав, иначе NBC ще им се наложи да размислят дали въобще да излъчват неща в четвъртък или просто да подарят вечерта на CBS.

Сюжетът ни връща назад във времето (и едновременно в настоящето), когато агент Уил Греъм (Хю Данси) и доктор Ханибал Лектър (Медс Микелсън) се срещат за първи път. Феновете на романите на Харис ще забележат редица промени, но ви уверявам, че всичките са за добро.

Най-голямата промяна е, че Греъм, който принципно е доста стандартен герой, се е превърнал в аутист с огромни проблеми в общуването. Гледайки пилотния епизода, не можех да не направя сравнение с Perception, който има подобна идея. Хю Данси се спрява стабилно с изиграването на тотално нестабилен персонаж.

Медс Микелсън (Casino Royale) имаше малко екранно време, макар сериалът да е кръстен на неговия герой. От това, което видях, съм по-скоро доволен. Микелсън играе Лектър с голяма доза спокойствие, което рязко контрастира на Хю Данси. Надявам се в следващите епизоди да видим повече от хипнотизиращия Лектър, който кара хората да си гълтат езиците.

Останалата част от актьорския състав се състои от Лорънс Фишбърн, Каролин Давернас (Wonderfalls) и Хетиене Парк. Те са типичните герои от всеки криминален сериал, който сте гледали.

Друго, което заслужава да се спомене, е стилната режисура на Дейвид Слейд (миналата година режисира Awake), който и този път е надминал себе си. Детайлите, атмосферата и операторското майсторство са с кубрикова прецизност. Сцените, в които Уил Греъм вкарва аутистските си сили в действие, бяха особено впечатляващи.

Сценарият също е на ниво. Браян Фулър изглежда като странен избор при положение, че повечето му произведения са странни драмедийки. Личи, че е проучил материала, защото има диалог, който директно е взет от „Червеният дракон“.

С нетърпение очаквам следващия епизод, в който… предполагам ще се случат интересни неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1 + nineteen =