Изгубени в разказа: Когато Адам срещна Ева

Игнасио отвори очи. В стаята беше сумрачно. Огледа се наоколо. Лежеше в легло, до него имаше някакви апарати, които беше виждал само по филмите. Явно беше в болница. Не се чувстваше зле. Само леко замаян. Понечи да стане, но силна болка в корема и кръста го отказа. Вдигна чаршафа, с който беше завит и започна да проучва тялото си. Имаше дебел пласт бинтове на гърдите. Заради него не можеше да види по-надолу, затова реши да опипва. Пипна се по корема или там, където мислеше, че е корема – отново бинт. Същото и на краката. Отказа се и отново затвори очи.

Когато отново отвори очи, вече не беше сам в стаята. Най-добрият му приятел, Паоло, говореше с доктора. Като видяха, че се събужда, се приближиха до леглото му.
– Радвам се да те видя! – каза Паоло. – Според доктора няма усложнения и скоро ще можем да се приберем вкъщи.
– Да се приберем? – повдигна вежди Игнасио. – Заедно ли живеем?
Доктора и Паоло се спогледаха. По лицата им се четеше загриженост.
– Не си ли спомняш? – попита Паоло и хвана ръката му.
– Не – каза Игнасио. – Да не съм претърпял катастрофа?
– Не помниш ли, че жена ти те изгони от къщата и ти забрани да се доближаваш до дъщеря ви? Че след шока беше на ръба да се самоубиеш? Не помниш ли защо дойде в болницата?
Игнасио гледаше смаяно. По лицето му се четеше искрена изненада. Може би щеше да си спомни, но в този миг нищо от разказа на приятеля му не му звучеше познато.
– Изморен съм, ще поспя – каза вяло той. Паоло понечи да каже нещо, но докторът го хвана за рамото и му кимна към вратата.
– Трябва да му кажем – каза Паоло, след като бяха затворили вратата зад себе си. – По-добре да не научи случайно.
– Ще му кажем. Нека се поуспокои от шока, че има амнезия първо. Ако го претоварим, сърцето му може да не издържи.

*** седмица по-рано ***

– Паоло, отвори ми! – крещеше Игнасио и блъскаше по вратата на къщата на приятеля си. Паоло го чу чак от банята и набързо спря водата и наметна халата си. Блъскането се усилваше, явно Игнасио не бе на себе си.
– Какво има? – попита Паоло, когато най-после успя да отключи. Приятелят му влетя в къщата и се запъти към дивана. По пътя се спря пред бара и взе бутилка уиски. Седна и отпи голяма глътка.
– Чакай да ти дам чаша – опита да го спре Паоло, но беше късно. – Майната му, кажи какво става?
– Кучката ме изхвърли! Представяш ли си?! Аз се опитах да й обясня, че това със сестра й не беше сериозно, ама оная не ще да чуе. Наела адвокат, записвала какво съм й говорил, даже и снимки има на мен и Изаура. И издействала ограничителна заповед. И остави другото, ами и Мария не мога да виждам вече!
– Ограничителната заповед включва и дъщеря ти?
– Абе де да знам, глупости разни! Не знам кво включва, ама оня мазен адвокат ми каза, че ако ме хванат да доближавам една от двете, директно ще ме закопчаят.
– Ти говори ли с адвокат?
– Говорих с аптекар аз! Даде едни хапчета, каза да не взимам повече от 1 на ден. Мисля да взема 10тина и да свършваме с това. Ебал съм го! – с тези думи Игнасио стана и започна да рови по джобовете си. Паоло беше видимо притеснен, но не знаеше какво да предприеме. Знаеше едно – не може да остави приятеля си да се самоубие. Трябваше да направи нещо.
– Дай да ги видя тези хапчета?
– Ето – подаде му ги Игнасио. – Приятно синички са.
Паоло стана от фотьойла си и взе хапчетата в ръка. Хиляди мисли се блъскаха в мозъка му. Трябваше да поуспокои приятеля си, за да има време да измисли план за действие.
– Изчакай ме тук – каза той и се запъти към кухнята. Игнасио вдигна рамене, седна обратно на дивана и отпи нова глътка от бутилката. Остави я на масата и си свали якето. Уискито беше добро.
През това време Паоло взе от кухнята едно от приспивателните, които доктор Диего му беше предписал, разтвори го в чаша вода и се върна във всекидневната.
– Изпий това, моля те. Ще ти помогне да се поуспокоиш.
Игнасио изпи водата на един дъх. Беше с леко странен вкус, но не му пукаше. След още две глътки уиски, всичко беше наред. Само малко взе да му се приспива.
– Ако искаш да полегнеш, стаята за гости е на твое разположение – предложи Паоло.
– Ами може, що не. Не е като да имам работа.

Докато Игнасио спеше, Паоло се зае да търси изход от ситуацията. Звънна на адвоката си и го помоли да дойде да обсъдят нещата. Звънна и на Изаура. Не очакваше много от сестрата на „кучката“ Анастасия, но все пак беше длъжен да опита. Изаура не знаеше за инцидента, нито за адвокати и заповеди. Единствената клюка, която успя да се сети беше, че сестра й се целувала с някаква жена в дискотека преди няколко седмици. Паоло беше виждал много подобни целувки от приятно почерпени жени, та не мислеше, че може да се вадят някакви заключения, но все пак благодари за информацията. Малко след това звънна адвоката му. Каза, че не може да дойде веднага, но ще поразпита за случая и ще се обади. „Чудесно,“ помисли си Паоло, „дори адвокатът ми не смята за важно да идва.“

След като не се сети на кой друг да се обади, той реши да поспи. Знаеше, че хапчето ще действа поне 9-10 часа, та имаше време. Скри хапчетата на Игнасио на сигурно място в сейфа и се качи в стаята си. Мозъкът му трескаво работеше, но план така и не изплува. След 20тина минути заспа.

Събуди се с ужасяващото чувство, че е закъснял за нещо. Погледна часовника си. Бяха минали почти 10 часа откакто си легна. Облече се набързо и отиде да провери Игнасио. Стаята за гости беше празна. Леглото беше старателно оправено. „Това дали е добър знак“ – мислеше си Паоло докато слизаше по стълбите към всекидневната. И там нямаше следи от приятеля му. На масата имаше някакви листчета и той се приближи да види какво пише на тях. Страхуваше се от най-лошото, но трябваше да разбере какво става. Две от листчетата бяха с неговите записки от разговорите по телефона. На едното пишеше „Анастасия – бисексуална? Изаура мисли така. Целувка – непозната“, а на другото „адвокат – утре – проверка“. Паоло небрежно ги смачка и ги пусна на земята. На третото листче пишеше „Благодаря ти за всичко!“ Сърцето на Паоло се сви. Идея нямаше какво може да измисли приятелят му, но не звучеше като да е забравил за плановете си за самоубийство. Сейфът беше заключен, та вероятно е решил да опита с друго. Да скочи от някоя сграда или да се блъсне с колата си? Имаше стотици начини да сложи край на живота си. Паоло седна на фотьойла си. Бутилката с уиски бе още на масата. Той я взе и отпи. В главата му прехвърчаха различните сценарии. Щеше да се побърка, ако не беше звъннал телефонът.
– Ало?
– Здрасти, Паоло!
– Игнасио! Добре ли си? Притесних се за теб! Къде си? Какво правиш? Не прави нищо прибързано, моля те!
– В една болница съм. Можеш ли да дойдеш?
– Какво се е случило?
– Добре съм, ще ти обясня като дойдеш.
– Окей, кажи ми адреса.
– 35 Либерейшън стрийт.

Паоло седна зад волана и настъпи газта. Приятелят му звучеше добре по телефона, но все пак беше добре да побърза. Болницата беше чак на другия край на града, но поне нямаше много трафик. Паоло пусна радиото в колата, за да опита да се успокои, но нямаше нищо приятно за слушане. Той протегна ръка и отвори жабката. Там беше любимият му диск с Риана. Докато с едната ръка държеше волана, с другата се пресегна вътре и изкара диска. Колата направи няколко леки завои, но нямаше други коли и всичко мина без произшествия. Той сложи диска и натисна play. Вместо да чуе познатата мелодия, чу виенето на полицейска сирена. Погледна в огледалото и не можа да повярва на очите си – полицейската кола гонеше него. Веднага отби встрани, спря музиката и изскочи от колата.
– Стой на място! – извика единият полицай – Ако направиш още една крачка, ще те застрелям!

***

Когато стигна до болницата, приятелят му вече беше в операционната. Лекарят му обясни, че Игнасио е решил да си смени пола. Паоло, разбира се, не можа да повярва в началото, но колкото повече мислеше, толкова по-логично му се струваше – поне според извратената логика на Игнасио.

–––––-

Разказът е дело на gimly и е публикуван без редакторска намеса.

Моля, коментирайте. Мнението Ви е важно за автора.

  1. Аглика

    Динамично, държи те до края заинтересуван. Хубаво четиво, много хубаво…

  2. kittenella

    Още един интересен разказ.. обожавам как в повечето сюжетът се извърта накрая и остава елемента на изненада!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

sixteen − 14 =