true detective

Обзор на ревюто

Режисура
Сценарий
Актьорска игра
Обща оценка

7.8

Стойностен, но надценен

ANOTHER VIEW: TRUE DETECTIVE

Внимание, статията съдържа спойлери!

Отдавна се каня да напиша няколко реда за True Detective и какъв по-удачен момент от сега, когато ни делят само седмици от премиерата на втория му сезон. Тази статия има за цел да представи една по-различна гледна точка и е адресирана най-вече към тези от вас, които са го гледали, или тези, които нямат намерение, защото съдържа някои спойлери.

True Detective

дебютира в началото на миналата година по HBO и, както гласи клишето, „веднага се превръща в събитие”. Печели куп награди и изстрелва на хоризонта създателя му Ник Пицолато, убеждава ни за пореден път, че Матю Макконъхи (детектив Ръст) е един от най-талантливите артисти в момента и ни кара да погледнем по-сериозно на Уди Харелсън (детектив Марти). Обявен е от мнозина за „криминалния сериал на века”, „сериал, пред който другите такива за серийни убийци направо бледнеят”, а рейтингът му в IMDB е над 9. Повече от ясно е – критиката и зрителите са луди по True Detective.

Плюсовете в True Detective

безспорно са много. Ник Пицолато е от Луизиана и това явно му е помогнало да улови и пресъздаде маниакално потискащата атмосфера на безкрайните блата, покрай които още в зародиш умира всяка надежда, в училищата е тихо, а по улиците пусто. Гледките на самотните постройки в средата на нищото, където се чуват само звуците на насекомите и се усещат парещите слънчеви лъчи, са способни да ви стиснат за гърлото от самото начало. От самото начало няма как и да не затаите дъх при всеки кадър с Матю Макконъхи и Уди Харелсън, които са може би най-впечатляващата двойка детективи през последните години. Освен тях, в сериала е пълно със силни поддържащи роли на хора, в чиито погледи съзираме обреченост и липсата на каквато и да светлина. Светът в True Detective e тъжен, тъмен, свят, в който всичко се случва лениво и без живец. Някои зрители биха нарекли сериала муден и скучен, но бавното действие е преднамерено и това е също една от силните му страни.

Минусите в True Detective

не са много и могат да се сведат само до един, но за сметка на това супер важен – самата история. Пробойните в нея са толкова много, че ако не бяха изброените плюсове, True Detective щеше да бъде просто един от многото сериали, които няма да запомним с нищо. А те се състоят в липсващите отговори на следните въпроси:

– В продължение на години изчезват стотици хора, никой не ги търси или не говори за това. Все едно в този щат липсва каквато и да е държавност и мъгливото обяснение, че страхът и подкупната полиция са виновни, няма как да ни задоволи. Все едно действието се развива не в САЩ, а примерно в някоя южноамериканска или африканска държава.

– В продължение на години един от изродите набелязва жертвите си в училищата, работейки една и съща работа във всяко едно от тях. Никой естествено не се усеща и думите на детектив Ръст, че е трябвало да прозре истината доста по-рано, ни карат само да се подсмихнем. Една реплика не може да запълни такава дупка, няма как да стане.

– Арестуваните престъпници в хода на сериала са направо скудоумни. Ясно е, че става въпрос за нисши създания, водени от долните си инстинкти, но обяснението, че тая банда от няколко души, които едва могат да четат, успява да остане незаловена десетилетия наред заради протекция „отгоре” или заради незаинтересоваността на местната власт, също дрънчи на кухо.

– Идеологията на самия престъпен култ е доста неясна – когато толкова често в сериала използваш символиката ѝ, поне дължиш някакво обяснение, а не да оставиш всичко на интерпретацията на зрителя.

– Не на последно място – история, чието действие се провлачва няколко десетилетия, заслужава по-ярък финал. Или поне нещо повече, отколкото привидно епична битка между двамата детективи с главния заподозрян в гората на култа.

Нещо като заключение

Увлечени от играта на актьорите, въвлечени в безутешния свят на блатата и грабнати от иначе интересно развиващото се действие, бихме могли да затворим очи за посочените пробойни. За мен те обаче са в състояние да потопят цялата конструкция, защото във всяко действие, особено в сериалите за серийни престъпления, трябва да има някаква логика, пък дори и извратена. В True Detective тази от страна на престъпниците се губи в сянката на някакъв неясен култ, а тази на разследващите изчезва за десетилетия и резултатът са неизброимите трупове в блатата.

  1. Ar

    няма лошо да пишете повече от едно ревю на сериал, за да можем да видим различни гледни точки 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

four × two =